A+ A A-

За какво съжаляваме в живота си?

  • Посещения: 115

За какво съжаляваме в живота си?

Когато питах хората, за какво съжаляват или какво биха искали да променят в живота си, аз чувах едни и същи отговори:

„Жалко е, че не ми достигна мъжество, за да остана верен на себе си, а не да живея така, както другите очакваха от мен“. За това съжаляваха най-често болните. Когато осъзнаваха, че животът им е на път да свърши и се обръщаха за да погледнат назад, те виждаха колко желания и мечти са останали неизпълнени. Повечето хора в живота си не могат да реализират дори половината от плановете си и само на смъртното легло осъзнават, че това е резултат от техен избор.

„Съжалявам, че работих твърде много“ – чувах от почти всеки мъж, за когото се грижех. Пациентите са си давали сметка, за пропуснатите възможности да бъдат със своите деца и своите съпруги, за похарчената огромна част от живота им в непрекъсната работа.

„Жалко е, че не намерих смелост открито да покажа какво чувствах“. Много хора упражняват неистово жесток контрол върху своите чувства с една мисъл – да запазят мирът в отношенията си с другите. В резултат, те водят едно доста посредствено съществуване и така не са могли да станат такива, каквито биха искали да бъдат. При много от тях систематичното потискане на чувствата е довело до развитие на болести, причините за които са били  преживените горчивина и неудовлетвореност.

„Съжалявам, че толкова малко общувах с приятелите си“ – много от тези хора са били толкова въвлечени в детайлите на своя собствен живот, че в един момент са престанали да поддържат отношения със своите най-добри другари.

„Съжалявам, че не позволих на себе си да бъда щастлив“ – удивително често умиращите са съжалявали за тази ценност, но много от тях дори до самия си край не са могли да разберат, че щастието е въпрос на личен избор. Те през целия си живот са се придържали и следвали абстрактни, чужди на тях самите, вменени от другите принципи, убеждения, навици и форми на поведение. Така наречения комфорт буквално е поглъщал техните емоции, тяхната истинска вътрешна същност, целият им живот. Страхът от промяната ги е заставял да потискат и игнорират истинския си Аз, да не бъдат себе си, а да нахлузят маските на притворството пред другите хора, а пред самите себе си да поддържат илюзията, че са доволни от своя живот, макар че дълбоко в душата си са искали да се смеят искрено и да върнат спонтанността и непосредствеността в живота си.“

За какво съжалявам аз?

- Съжалявам за това, че пропуснах много подходящи моменти да направя важни за мен стъпки, заради неосмеляването да действам, да направя смело крачка напред, без да се притеснявам и мисля за това, какво ще кажат (ще си помислят другите).

- Съжалявам за това, че прекалено много се съобразявах с това, на другите да им е добре, пренебрегвайки моите желания,потребности, необходимости.

- Съжалявам за това, че в много моменти се оставях да бъда използвана от другите, подчинена, не-свободна да живея живота си така, както аз желаех.

Списъкът може да бъде продължен...

Не е важно само осъзнаването. Нужно е осмислянето – какво научих от житейската опитност, придобита чрез тези изживявания и доколко съумях във времето да коригирам травмите и загубите, породени в тези събития като следствия.

Помислете над това:

За какво вие съжалявате?

Какво бихте променили, ако имахте тази възможност, за да премахнете това съжаляване?

Можете ли, имате ли възможност и смелост да живеете така, че да не ви се случва да съжалявате, за каквото и да било?

По материал от http://kunchev.blog.bg/

Галя Йосифова