A+ A A-

Посвещението

  • Посещения: 243

Посвещението

Да се посветиш на някого, с някаква цел, по някаква причина, никак не е лесно. В живота си човек не се замисля за много неща, които прави, които му се случват. Просто приема инерцията на събитията, през които преминава, които го достигат - донякъде от него ръководени, донякъде от Живота. Посвещението има пряка връзка със себеотрицанието, себе си да оставиш на по-заден план, поставяйки нуждите на човека, на когото се посвещаваш над всичко друго, без изпадане в крайности, без да забравяш за своите нужди и за своя живот. Много хора срещам, които се посвещават на някого, забравяйки за себе си.

Майка ми и баща ми бяха посветени изцяло на брат ми, да му помагат да го има в живота, да осигуряват нужното за него, за да живее. Тяхното себеотрицание бе толкова голямо, че се отрази на живота им, изцяло. Проблемите, които срещаха в своето посвещение и грижи към него бяха не малко, не бяха леки. Това се отрази на здравословното им състояние. Виждах какво се случва с баща ми, с майка ми. Имаше моменти, в които исках да им помагам с каквото мога, но не се получаваше. Не защото не дерзаех силно или не можех, а защото не ми позволиха. Сестра ми помагаше. През целия си живот помагаше. Сега тя се посвети на брат ни, поемайки от родителите ни грижите за него. Само човек, който има придобита житейска опитност в посвещението си към някого, би могъл да разбере колко е трудно това. Родителите ми си отидоха от живота с мисълта за него. Аз и сестра ми не бяхме в техните мисли на тръгване...

Животът на майка ми бе сложен. В една книга трудно би било да се опише как живя тя в това нейно посвещение към брат ми. Той дължи живота си на нея, най-вече на нея, във всякакъв смисъл. Когато здравословното й състояние съвсем се влоши, тя имаше нужда от всекидневна помощ, за нея лично, защото вече нямаше сили сама за себе си да се справя. Говорихме с нея много пъти по телефона, обсъждахме моето отиване при нея, за да й помагам, защото сестра ми работеше, нямаше тази възможност да е целодневно при нея. При всяка възможност бе при нея, помагайки й както е по силите й. В желанието си да не ме затруднява да следвам живота си и делата си, тя всеки път отказваше. Не бяха много настоятелна. Бях с нея в последните й четири дни, до последния миг, когато мълчаливо си отиде в прегръдката ми. В мен остана празнина и чувство за вина, че не бях в последните два месеца с нея, че не настоях. Една година по-късно реших да запълня тази празнина. Взех решение да работя като социален асистент на възрастна жена в Германия, за два месеца, с посвещение към душата на майка ми.

Мисловно-телепатично отправях своите молитви към нея, в които изказвах това, което чувствах в себе си като необходимост да й кажа. Призовавах я да приеме това действие от моя страна като зануляване на празнината, която остана между нас, като мой неизпълнен дълг към нея като към моя майка. С нея имахме сложни взаимоотношения, най-трудните, които не ми бе леко да имам, по ред разностранни причини. Работих много със себе си, за да зануля всичко негативно наслоено между нас в тях, да помогна и на нейната душа да се разтовари от тях, олекотена от тях да си отиде от живота. В последните й четири дни, когато бях все до нея, й казвах, че ще й помогна да се въздигне. Тя прие с кимане на глава, мълчаливо, в знак на съгласие. Не мога да кажа защо точно тази дума казвах - “да се въздигне”. Така звучеше вътрешно в мен.

Всички имаме родители. Не всеки разбира, осъзнава колко е важно да положим усилия за тях, когато са в нужда. Посвещението е трудно, понякога невъзможно. Разбирам го. Вече от личен опит го казвам. Загрижени сме за личния си живот, за личните си грижи, мечти, начинания. Не изпълним ли този дълг към родителите си приживе, той се пренася като кармичен дълг за отработване в следващи животи. Много често, по време на регресионен сеанс, човек разбира защо е избрал именно тези души за свои родители, какво има да занулява-преработва с тях в настоящето. Точно липсата на посвещение и грижи (от родители към детето или от него към тях) е причината за нова среща между душите, при нови обстоятелства, за промяна в позитивен аспект. Докато ни има в живота има възможност за изпълнение на този дълг, за зануляването му към отишлите си от живота души на родителите ни, чрез посвещение към някой друг, който се намира в сходна ситуация. Така помагаме не само на техните души, но и на своите.

Така пречистваме енергийната нишка между душите ни, зануляваме кармичната обремененост.