A+ A A-

За живота на една 93 годишна жена

  • Посещения: 262

За живота на една 93 годишна жена

По националност тя е германка. Разбира се, не мога да сравнявам живота като цяло, условията, бита, спецификите на ежедневието на българските и на германските възрастни жени. Не това е моята цел в тази статия.

Имах шанса да споделям ежедневието от живота си два месеца в дома на тази жена. Когато я видях за пръв път, прекрачвайки прага на нейната всекидневна, бях ужасена: “Вие пушите?!” Аз не съм пушач. Никога не съм пушила. Не понасям среда, в която има цигарен дим. Мисълта, че в продължение на близо седемдесет дни всеки ден ще дишам такъв въздух, ме постави в шах-позиция. Нямаше връщане назад, бях нейният нов социален асистент. Не бях уведомена предварително, че възрастната жена е страстен пушач.

Постепенно в дните напред във времето я изучавах, водих разговори с нея в моменти, в които бе в активно действащ ум. Все пак тя върви към деветдесет и четвъртата година от живота.

Като психолог имах любознателността да наблюдавам способностите й да разсъждава, да си спомня, какво си спомня, как говори, кое бе важно за нея на този етап от живота й. Тя е изумление за медиците, че на тази възраст (страстен пушач, каквато е от десетилетия), тя е здрава, изключвайки деменцията и Алцхаймер, които виждах как напредваха във времето с влиянието си върху нея.

Много млади жени биха могли да завидят на запазената й фигура, с талия, с плосък корем, като манекенка. Само лицето й издаваше възрастта й, макар, че повечето хора я възприемаха с десет години по-млада. Маниерите й са на изискана дама.

В разговорите с нея, когато бяха възможни, говорихме за живота й, за това, което си спомняше, за това, какво чувства сега. Търсеше смисъла на живота си, защо я има още в него.

- Няма да се разсърдя на Бог, ако реши вече да ме прибере. От много време съм тук...

- Да, от много време си тук. Търсиш смисъла на живота си, защо още живееш. Това е нормално, все пак си на достойна възраст вече. Щом те има още, значи душата ти така е решила да бъде.

- Но защо? Трудно е да си зависим от другите. До деветдесет и една години активно шофирах. Можех да ходя където си искам. Сега съм зависима, стоя повече в къщи. Не мога сама да се обслужвам.

- Да, така е, зависима си, а това тежи. Всеки ден си в къщи, спане, хранене, тоалетна, телевизия... Това е само съществуване...

- Именно. Повечето хора, които познавах, вече си отидоха. Не ми останаха приятели, дори по-младите от мен също ги няма вече, повечето от тях... Аз защо продължавам да съм тук? Не разбирам... Да, майка ми си отиде на деветдесет и пет години, баща ми на осемдесет и две...

- Приеми, че си наблюдател на живота. Виждаш как се променя светът, как растат и се развиват твоите деца, внуци, правнуци...

- Да, така е, но те си имат техен живот. Аз не участвам в него. Рядко ме виждат и аз тях. Дори няма да ги разпозная, ако ги видя.

- Всеки има забързан живот, следва си програмата, задачите, желанията, целите. С повечето хора е така.

- От много време съм тук, още от времето на Хитлер. Когато минаваше по улиците козирувахме с вдигната ръка. Бяхме длъжни.

- Като какъв човек си го спомняш? Усмихваше ли се или винаги е бил сериозен?

- Не се усмихваше. Винаги е бил сериозен. Имахме респект пред него. Участвах в младежки групи, които бяха сформирани под негова егида. Тогава бях на осемнадесет години, съвсем млада.

- Какво правихте в тези групи?

- Не си спомням. Наистина... Какво ли сме правили?...

- Работила ли си нещо преди?

- Не, никога не съм работила. Мъжът ми работеше. Той си отиде млад, на четиридесет и осем години. 

- От почти петдесет години си вдовица...

- Да. Хубав човек беше. Рано си отиде, от сърдечен удар.

- Да... Братя, сестри имаш ли?

- Не, едно дете съм. През целия си живот съм била в близост с родителите ми. До последно. Те се грижеха за мен, да ми осигуряват всичко за живота, най-вече баща ми. Той беше много способен човек. Много работеше. Беше шивач. Обичаше да строи къщи. Имаше приятел банкер, който винаги му осигуряваше кредити. Така построи осем големи 3-4 етажни къщи.

- Браво на баща ти! Наистина много е работил и много е оставил след себе си в наследство.

- Да, така е. Благодарение на него през целия си живот бях финансово осигурена. Нищо не ми е липсвало. Имах много силна връзка с него. И с майка си имах. След като баща ми си отиде от живота аз бях до нея, до последно, докато си отиде и тя в съня си, тихо и спокойно. И аз така искам да си ида.

- Родителите ти не са ли искали второ дете?

- Не знам. Никога не съм ги питала.

- Пътувала ли си извън Германия?

- Не, не съм. Само в страната.

- Не си имала желание да видиш друг свят? Имала си възможности.

- Нямах желание да го правя. Обичам да си стоя у дома. Преди обичах разходките в гората, да се срещам с приятелите си на кафе. Сега тях ги няма, няма с кого да се срещам...

- Невероятно е, че на твоята възраст, при толкова много цигари, които пушиш, ти си здрав човек!

- Да, така е, и аз самата се учудвам.

- Знаеш ли колко много хора, много по-млади от теб, са много болни, от какво ли не. Ти просто си вече на много години. Не си болен човек. Здрава си! Радвай се! Наслаждавай се на живота! Имаш всичко нужно!

- Да, така е, но съм слаба вече. Нуждая се от помощ.

- Затова съм тук, да ти помагам да се справяш. Но много пушиш. Нужно е да намалиш цигарите.

- Да, знам, всички ми го казват.

- Какво си спомняш като щастливи моменти от живота ти?

- Не знам кое да посоча. Винаги съм била доволна от живота си. Винаги съм била благодарна на баща ми, че ми осигури финансови условия, да не се грижа за нищо, нищо да не ми липсва. Къщите, които построи, сега носят приходи не само на мен, а и на децата ми, и на техните деца ще носят...

- Да, това е много важно условие за комфортен живот...

Какво още да кажа? На пръв поглед, сложността да съм с нея денонощно, не се усеща. Колкото и трудно да е за възприемане, много пъти тя ме поставя на изпитания (и денем, и нощем), дори в опасни за живота ситуации, които никога нямаше да мога да предположа, че е възможно да се случат. Е, вече от опит го казвам, затова всеки ден бях със засилено внимание, да съм в състояние да реагирам веднага на изненадите, които никога не знаех откъде биха могли да се появят с поведението й и от какво естество. Разбирах, че тя не осъзнава какво прави. Дейността на ума бе силно занижена, както и на контролните функции в него, да управлява действията осъзнато, с разбиране. Изучавах я, от много гледни точки. За мен това е ценна опитност, която няма как да придобия, освен от личен опит, потопена в условията, които я създават.

Замислих се за смисъла на живота, да те има още в него при условията и в състоянието, в което тази възрастна жена се намираше. Тя съществуваше! Дори спомените за изминалия живот не можеха да изплуват на повърхността, за да й създават радост в сивото еднообразно ежедневие. Повечето хора живеят с контролната ръководна роля на ума, слабо или никак усещайки зова на душата за действия, които й носят смисъла, да я има още на Земята, дори на тази възраст.

За себе си, замисляйки се, не желая да изживявам и придобивам личен опит по подобен начин. Приемам мъдростта и поуките като страничен наблюдател, с осъзнаване и философска нагласа, като космополит. Животът е движение! Не  е само физическо присъствие!

Благодарна съм на тази възрастна жена, че чрез нея придобих житейска опитност, пряко и косвено участвайки в живота й.

Малко хора биха могли да са в нейното състояние. В България има малко случаи като нейния. Българската народо-психология и манталитет са устроени по друг начин. 

За всеки живот душата избира да слезе в човешко превъплъщение-личност в различни точки на Земята, защото навсякъде животът и условията са различни. Във всеки един от тях смисълът е различен, погледнат от различни ъгли на възприятията. Когато носим тези знания будни в съзнанието си, по-леко бихме приемали предизвикателствата в Живота, които ни провокират и мотивират да учим, да се развиваме, да надграждаме това, което вече сме натрупали в еволюционния път на духовните енергийни същности, които сме.