A+ A A-

Случаите на пътешественици във времето

  • Посещения: 283

Случаите на пътешественици във времето

https://www.youtube.com/watch?v=kjgKbCdp7ms

Офицерът в оставка на Военно-въздушните сили на САЩ, Алфред Билек, бил участник в два експеримента за пътешествие във времето: “Филаделфийският експеримент” през 1943 г и експеримент “Монток” през 1949г.  Макар, че официалните военни ведомства отричат всичко, което разказва Билек, той самият твърди, че въпреки, че след експериментите кураторите на опитите са изтрили паметта му, той напълно си спомня всичко, че паметта му изцяло се е възстановила. В общата сложност на експериментите офицерът пребивавал шест седмици в 2137 година и две години в невъобразимо далечното бъдеще, започвайки от 2749 година.  

Ето какво разказал Билек: “Климатът, географията, планетите, бреговите линии, кардинално са се променили. В продължение на векове градовете се разраствали във височина, а крайбрежните градове били вече под вода. Тези огромни сгради, които той видял, на по две хиляди етажа, били способни да мигрират по вода или във въздух, с помощта на гигантски антигравитационни платформи, на височина половин километър. Човечеството през 28-ми век било съкратено до численост от 500 милиона човека. Господствал принципът “Всекиму според труда, всекиму според способностите.” Обичайната инфраструктура на управление вече била неактуална. Към 2749 година бил установен единен световен ред, с приоритети като на идеално социалистическо общество, в който всеки трудоспособен човек създава-твори за общото благо. Хората, нарушаващи закона, изолирали от социума, в изолирани населени места, а потенциално опасните престъпници, след няколко предупреждения, безболезнено умъртвявали. Изкуствен интелект отсъждал, съдел, помилвал – централен мега-компютър, който управлявал всички социални процеси, обединявайки в единна синтетична мрежа всички центрове на управление, отговарящи за живота в отделните градове. Автономните системи на защита, които всички градове имали на разположение, се намирали в постоянна бойна готовност. Държавните граници, полицията, войните, армията останали в миналото, както и парите, банките и правителствата.

Гордън Купер е първият астронавт в американската астронавтика, който прекарал повече от едно денонощие в открития космос и е първият в историята, извършил два орбитални полета в мисиите “Меркурий – 9” и “Близнаци – 5”. По време на един от тях неочаквано му се предоставил шанс да извърши пътуване в пространството и времето. Ето какво разказва астронавтът: ”Изведнъж, нашият кораб сякаш премина през някаква лента, не знам като каква да я опиша и назова. Аз просто виждах странните очертания на някакви странни животни. Бях буквално сред тях.” Съдейки по бордовия часовник Купър бил в портала не повече от две минути. Според субективните усещания на неговия биологичен часовник, състоянието във времето, в което престанал да усеща себе си като самия себе си, той смята, че като изживяване продължило не по-малко от един час. Да има проблеми с главата Гордън напълно изключил като възможни, тъй като физическото състояние на целия екипаж, по време на полета, се намирало под контрола на много лекари.

Гордън имал сложни разногласия с ръководството и НАСА. Решил да разкаже за своите изживявания и опит в открития космос. Задали му въпрос: “Ти чул ли си някакви звуци, крясъци или каквото и да е било, нещо, което е свързано с тези същества там? Или всичко само е вибрирало?” По-късно и други космонавти споделили за своя придобит опит. Съдейки по количеството на дадените такива откровения става ясно, че именно в открития космос, шансът, човек да се озове в миналото или да се пренесе напред в бъдещето, рязко се увеличава. В случая на Купър психиатрите напълно изключили възможността той да халюцинира, тъй като това, което астронавтът разказал, че е видял, излиза извън пределите на неговите знания и опит.

За да докаже, че не е някой си, кой да е, а че е човек-пътешественик във времето, един млад човек, представящ себе си с името Ной, решил да се подложи на детектор на лъжата. За този случай писали вестник Дейли мейл” и изданието за новости Апекс ТиВи. Ной, скривайки своето лице и истинско име от зрителите, завил, че дошъл тук от 2030-та година. Младежът уверявал, че през 2028 година да се отправиш на пътешествие във времето ще бъде толкова просто, колкото и да си направиш чаша кафе. Казал още, че биткойнът ще стане основно платежно средство, че роботите на гугъл по това време ще контролират всички домашни системи за ежедневни нужди, освобождавайки човека от всички изморителни домакински дейности. Ной казал още, че президентът Тръмп ще бъде преизбран за втори мандат, но отказал да даде доказателства за твърденията си, за да не провокира временни парадокси. Разбира се, ползвайки определени техники, е възможно да се излъже дори най-съвършеният детектор. С това са съгласни както в самото издателство, така и в съдебните инстанции. Но, скривайки лицето си и променяйки гласа си, Ной явно не се стремял към самореклама. Това добавило към разказа му тежест за истина. От друга страна, да остане напълно инкогнито, е отличен способ да направи ПиАр на издателството, което го излъчва, облъчвайки публиката с истории, без да се бои от разобличаване.

На 24 септември 1990 година риболовен траулер, развиващ производствената си дейност в северната част на Атлантика, измъкнал от айсберга, драйфащ на повече от триста километра от бреговете на Исландия, млада жена, на около тридесет години. Капитанът Карл Йорген Хас разказал на репортерите, че младата жена била облечена в старомодна, но изискана рокля. Била почти в безсъзнание заради преохлаждане в ледените води. Когато се затоплила и дошла на себе си, тя казала името си, Вини Коутс. Твърдяла, че била пасажер на кораба Титаник, който през нощта на 15 април 1912 година потънал в околните води, където плавал траулерът. Вини разказала, че се качила на лайнера в Саунхемптън, Англия. Знаейки, че корабът Титаник е потънал преди 78 години, реакцията на капитана и екипажа била скептична. И все пак, разглеждайки дамската й чантичка, която тя като чудо успяла да съхрани, младата жена действително притежавала билет за плаване на Титаник. В Осло група лекари очаквали Вини Коутс за преглед. Провеждайки й изследвания те констатирали, че тя е силно изтощена, но психически абсолютно адекватна. Разглеждайки старите архиви на Титаник експертите успели да намерят името на пасажерката, пътуваща в 3-та класа, Вини Коутс, 36 годишна. Заедно със съпруга си и двамата си сина тя се качила на плавателния съд в Саунхемптън. По-нататъшните дългогодишни изследвания, проведени от известния психиатър на Мичиганския университет, професор Джон Холанд, потвърдили предварителната диагноза: младата жена била напълно здрава.

Малко хора знаят, че основната специалност на Луис Керол е математиката, а неговата “Алиса в страната на чудесата” е гениален опит да пресъздаде в приказен сюжет пътешествието през недрата на Земята. Впрочем, това, че използвал собствените си възможности, знания и определен арсенал от технически средства, му дало възможност да пътешества в пространството и времето, което още Мишел Нострадамус предсказал, че е възможно да се случва. Да се озове в нужното състояние на прорицателя помагало влизането в така нареченото “яйце на Нострадамус”. Ученият монах францисканец, Роджер Бекон, който през 13-ти век предсказал изобретяването на телескопа, микроскопа, автомобила и самолета, описал процеса на зараждане и развитие на ембриона в утробата. В своите трудове Бекон споменал за огънатите огледала, в които можел да наблюдава събития, отдалечени във времето и пространството. Дългогодишните експерименти с огледалата на Николай Козирев, провеждани от учените в новосибирския институт, още веднъж потвърдили тази възможност.

Намирайки се вътре в системата част от изпитателите се пренасяли в средновековието и даже в още по-ранни епохи. Една жена-участник в опитите разказва: “Видях образ на човек. Зададох въпрос – кой е той? Изведнъж получих отговор - това е Чингиз Хан.” Някои от доброволците, които прекарали в камерата няколко часа, се озовали в древен Рим. “Хората могат да навлизат в минали исторически времена. Наблюдавахме живота по времето на Иван Грозни, Сталинградските битки.”, разказва друга участничка. В други експерименти, доброволците-участници, намиращи се в огледалната система на остров Диксън, опитали мислено да предадат символи на други участници в експериментите, намиращи се в едноименното селище с името Диксън на континента. Те успели, дори голяма част от предаваните символи били приемани като водещи. Това, че случващото се не е случайност, потвърдила статистиката: в 105 случая от подобни експерименти повече от три символа достигали до получателя-приемник няколко часа преди началото на сеанса на предаването им. Именно на широчина по-високо от 73-ти паралел, по мнението на Николай Козирев, се намира зона, където времето може да променя параметрите си, както по плътност, така и по направления/посоки. Сега става ясно разбираема фразата на Нострадамус: “Северът е особено място – там се срещат различни светове.”

Превод от руски език – Галя Йосифова