A+ A A-

Последни мигове за духа и душата преди напускане на земния Живот

  • Посещения: 1384

Последни мигове за духа и душата преди напускане на земния Живот

За силата на вярата, на надеждата, упованието, дръзновението, отстояването, за ролята на физическото тяло, за влиянието и въздействието на мислите на хората към другите

Пиша този материал с много любов към две души, които споделиха с мен последните мигове на живота, който напуснаха, както и случващото се в момента на преминаване на душата от земния към отвъдния живот.

Едната душа бе на мъж, в живота на когото се появих на 26.02.2017г. Бях до последния му земен дъх в молитва към него, за подкрепа - вярата и желанието, които имаше (да го има още в Живота), да получат подкрепа свисше и чудесата да се случат за него. Видяхме се за последно на 20.05.2017г.

В тези 83 дни общуване (в срещи и от разстояние) изградихме силен енергиен мост, мисловно-телепатична връзка, независимо дали бяхме физически заедно в едно помещение или на разстояние. Често нощем се събуждах, говорех на тази душа. Молех се за нея, подавах й енергиен заряд, в помощ-подкрепа към нея, да успява да устоява на процесите, през които преминаваше, да се стабилизира и укрепне.

Болките във физическото тяло бяха много силни. Плачеше от непоносимост. Болезнено тъжно е да гледаш как мъж плаче пред теб, от силна непоносима болка, как те гледа в очите и моли за помощ, болките да спрат, да си отидат. В тялото на мъжа, който беше, тази душа бе преживяла много страдания в живота, от всякакъв характер, започвайки от детството, в което натрупала много негативна обремененост в цялостната си клетъчна памет. Плачеше с горещи сълзи, с много силна душевна болка, когато разказваше как са се отнасяли майка му и баща му към него в детските му години, за липсата на любов и прегръдки, за липсата на храната-Любов, за които жадувал да расте, с тях да навлиза в Живота.

В израстването си развил способностите, които душата му заложила в Програмата-Живот, да ползва и надгражда. Имал щастливи мигове, запомнящи се събития, но и много трудности, много болка (физическа и душевна), които поставяли на изпитание издръжливостта му, всячески, в земно-материален и в духовно-енергиен аспект. Бил няколко пъти в критични ситуации, между живота и смъртта. Разказваше ми през какво е преминал, как е устоявал на предизвикателствата, които успял да преодолее и да го има още в Живота. Срещнал Любовта в лицето на жена, с която били щастливи заедно, която бе до него до последния му дъх, молейки го, призовавайки го да остане още в Живота, да не си отива. С всеотдайната си безгранична любов към него тя самоотвержено понасяше всичко, невъзможното правеше възможно, само и само той да се пребори с отслабващото физическо тяло.

Виждах всичко това с очите си. Бях свидетел. Всичко в мен се свиваше от тъга, че това се случва. Бях съпричастна. Подпомагах го, с всичко, което мога, знам, умея – и до него, и от разстояние. В тези 83 дни душата ми живя заедно с неговата, и денем, и нощем. Той ми вярваше, имаше ми доверие, че заедно ще успеем. Много малко бяха хората, които безрезервно вярвахме и подпомагахме духа и душата му с позитивна енергия, че ще успее да се справи, че ще премине успешно пречистващите процеси на физическото тяло и на организма. И той го вярваше. Много силно вярваше! До последно вярваше! И искаше да го има още в Живота! Тъжното е, че много хора го бяха отписали в мислите си и във вярванията си,  че ще живее, докато той полагаше неимоверни усилия да превъзмогне трудностите и болките.

Повечето хора не знаят колко силно повлияват с мислите и вярванията си към някого, върху неговата енергетика, още повече, когато този човек се намира в такъв процес, в който се нуждае от подкрепа и от позитивно мислене, от вяра и от искрени благопожелания за успех, въпреки всичко и въпреки всички, колкото и невъзможно и безнадеждно да изглежда на пръв поглед ситуацията. Това въздейства негативно на борещата се душа, отнема от жизнената й енергия, отслабва я.

Всичко е енергия (мислите, думите, отношението, поведението, делата) и въздейства като стрела (с цел и посока) към човека, към когото са отправени. Когато са позитивни, искрени, чистосърдечни, те подпомагат душата и духа, укрепват жизнената енергия и вярата, че ще се справи, колкото и усилия да коства всичко това. Когато са негативни, лишени от вяра и добросърдечност, те въздействат на жизнената енергия, отслабват я. Съзнанието на хората, на този етап от живота, не е достигнало това ниво на осъзнатост, да разбира въздействието на енергийните потоци, които един към друг излъчваме, с които си въздействаме взаимно един на друг чрез тях, а те водят до сложни причинно-следствени резултатности. Когато са с негативен знак, които като товар-бреме натрупваме в клетъчната си памет, създаваме предпоставки за заболявания, за болки, за неуспехи, за провали, които като кармична обремененост пренасяме за следващи животи, за продължение и задача за зануляване с позитивен развой на взаимоотношенията и взаимовръзките.

Това повлия силно на тази душа, която си отиде от Живота, а силно искаше да остане още и да извършва дела, с които да е полезна за хората, с примера си и с делата си за тях. Тялото и организмът не я подкрепиха. Съпругата му (оказа се - в в последния ден от живота му) се свърза с мен по телефона, с молба да го подкрепя с енергия и молитви, защото вече едва дишал. Силна усещах енергийната връзката с него в този момент. Молих се, на глас, и писах. Треперех от превъзбуда на емоционално-чувствената ми система. Затворих очи, продължих молитвата си за него и към него, наум.

Имам силно развито ясновиждане. Видях много ярки картини. Първата, която се появи, беше безкрайна вода огряна от слънчевите лъчи, които плуваха в тихите вълни на водата, сякаш танцуваха. След това дойде друга картина, в която на синия небосвод видях как голямо, многобройно ято ярки сребристо-бели светлинни структури-ангели летяха от ляво на дясно в зрителното ми поле. Знаех, че отиват при душата, която в този момент си отиваше от земния живот. Силно се молех да я подкрепят с енергията си, да й помогнат да поеме нова свежа глътка въздух, все пак да успее да остане още в Живота. Тази картина се смени със сив екран, като на развален черно-бял телевизор, с преминаващи мигащи черти по него (като черга).

После изведнъж стана тъмно, за няколко секунди. На този черен фон се появиха много математически формули. Вървяха отдолу нагоре, сякаш невидима енергия ги пишеше. Спомних си, че съставянето на План-Програма-Живот е сложен програмно-математически процес. Сега се изписваха решенията на тези формули. След това се появи много хубава мека ярко зелена светлина, оформена в спирален тунел. Усещах благост, лекота, спокойствие. Тя премина в златна светлина. Постоя, после избледня, картините изчезнаха. В този момент ми се обадиха по телефона, че душата си е отишла от тялото. Заболя ме. Много силно. Усещах как душата ми плачеше за тази душа, която много силно вярваше, дерзаеше, надяваше се да я има още в Живота, но физическото тяло и организъм нямаха тази сила да се преборят, да навлязат в още по-дълбоки процеси на пречистване, възраждане и обновление.

Тази душа сподели с мен момента на напускане на физическото тяло и Живота в него. Показа ми какво се случва в тези последни мигове за душата и духа - преминаването от земно-материалния живот към вечния – духовно-енергийния. Благодарих сърдечно на тази душа за тази споделеност и съпричастност! Винаги нося спомените за тази споделеност в паметта си!

* * * 

Половин година по-късно майка ми си отиде в моята прегръдка (14.01.2018г). Тя също ми показа какво се случва в последните мигове за душата и духа, какво се случва с физическото тяло.

Беше неделен ден, минути след полунощ. Бях до нея на леглото. Събуди се, пожела да й помогна да седне. Повърна кафява течност. След малко от нея излязоха силни газове (от отходно-отделителната система, от червата). Уригна се силно (излезе въздух от вътрешността на организма). Отвори широко очи, отправи погледа си напред и нагоре, към тавана. Убедена бях, че в този момент виждаше светлинния тунел, който призова душата и духът й да полетят към него, да се влеят в тази свята енергия. Клекнах пред нея, гледах я в очите, мисловно казах: “Е, японче, с теб успяхме да занулим нашата японска история”.

След това тя затвори очи. Седнах до нея. Тя бавно се наклони към мен, опря глава на гърдите ми. Прегърнах я. В дясното си ухо, прилепено плътно към главата й, чувах как черепът сякаш се движи, със силни тракащи звуци на разместващи се, триещи се едно в друго парченца кости на черепа. Още помня този звук в слуха си. По-късно разбрах, че този шум идва от вътрешно-мозъчното налягане, от преустановяване на мозъчната дейност. Усетих, че не диша. Направих леки натискания като масаж на сърцето, но нямаше смисъл. Тя вече не дишаше. "Моля те, мила майко, не си отивай! Остани още!"...

Много минути я държах в прегръдката си, обгърнала с ръце раменете и главата й. Бях спокойна, владеех се. Никога не бях мислила, предполагала дори, че ще ми се случи по такъв начин и точно аз да изпратя майка си в сетния й миг... Мислено подкрепях душата й в полета й към светлината, да има достатъчно сили с духа си да премине енергийните светлинни пластове, напускайки земния материален свят. Знаех, че тя е с енергията си в стаята, че вижда как държа тялото й в обятията си, че усеща какво излъчвам към нея, но нямаше вече човешки глас, за да го изрази с думи...

След време се осъзнах, че трябва да съобщя за случилото се на близките си. Колкото й да не ми се искаше да я пусна от прегръдката си, я положих да легне. Изражението на лицето й беше благо, омиротворено, спокойно, сякаш спеше сладък сън. Не беше лице на умрял човек. Всички хора, които я видяха след това, първо това забелязваха. Учудваха се. Дори в ковчега на погребението, след всички процедури, които тялото й бе претърпяло като подготовка за погребване, лицето й бе запазило-съхранило това излъчване.

Тези две души ми показаха какво се случва с физическото тяло и какво изживява душата, когато е в последните минути на земния живот, в прехода към светлинния тунел към Духовния свят, към У Дома. Думите трудно пресъздават усещанията и изживяванията. Благодарна съм им, че ме обогатиха с тези изживявания и съпричастност, да съм до тях и с тях в тези последни мигове и излизане от Живота. Мога още много да кажа, но ще пиша твърде много и дълго...

Мили хора, пиша тази статия в памет на тези две души, с призив към вас: Променяйте се! Осъзнавайте се! Приемайте процесите на осъзнаване и осмисляне на присъствието ни на Земята, защо сме тук, за какво сме призвани да ни има в човешко превъплъщение-роля и че всичко случващо се е важно! Много са важни общуванията и сбогуванията с родителите ни,  с партньорите ни в живота, защото най-често правим така, че когато настъпи последният момент - съжаляваме, че не сме били по-често заедно, че не сме изказвали думи на обич и подкрепа, на разбиране и споделеност, поради безброй оправдаващи поведението ни причини. 

Важно е как мислим – за себе си и за другите, как говорим, какви думи ползваме в изказа си, как се отнасяме един към друг и към себе си лично, как се отзоваваме в помощ и подкрепа според възможностите си, но - искрено и чистосърдечно, с вяра и упование! Животът е кратък, твърде кратък, за да го пилеем в думи-мисли-дела с негативен знак.

Мислете и говорете с добро! Правете добро! Живейте с Любов – искрена, чиста, безмерна, всеотдайна, към другите и към себе си! Грижете се за тялото си и за душата си едновременно! Всичко е важно! Всичко има значение!

Галя Йосифова