A+ A A-

Контролът

  • Посещения: 181

За някои основни понятия, имащи участие и влияние в живота на човека

Контролът

 Всички понятия са многоаспектни. Не е възможно да се разглеждат едностраничиво, защото така се пренебрегват всички останали позиции и гледни точки, даващи всеобхватно коректно съдържанието за тях. Посочваме тези аспекти, които помагат за уточняване на заблудите и трудностите, които те внасят в живота на човека, когато се интерпретират – по някакви причини, с някакви цели. Всеки би могъл да оформи за себе си глобалното съдържание на понятията, тъй като носи това знание в себе си. Нужно е само да го пробуди, да го изкара на повърхността и ползва осмислено и осъзнато по предназначение за нуждите си в живота, внасяйки положителни корективи в себе си, в поведението си, в отношението към себе си, в общуванията си с другите, цялостно за проявите си в живота.

Контролът – Това е понятие, което често вреди, вместо да помага и създава полезност. Контролът сам по себе си е част от динамиката на процесите, за да се случват те в порядък, който създава стойност, носеща ползи и развитие в напредък-прогрес-възход. В земния материален свят човекът възприема контрола като вид възползване на по-силните над по-слабите, на по-умните над по-глупавите, на по-агресивните над по-скромните, на по-богатите над по-бедните, на власт-имащите над масите. И не само това.

Човекът сам контролира себе си, при това с известна доза мазохизъм, което причинява много болка, загуби, вреди, щети, често трудно поправими. Всеки знае, че е много повече от човека-личността-характера, с които се изявява в живота. Има усет, който му го подсказва, но не го разбира, защото е заглушил възприятията си, чрез които да чува по-ясно, по-отчетливо информацията, която душата му изпраща, за да го подпомогне. Защо се случва това? Заради контрола на ума. Душата съветва, насочва, подпомага, но умът контролира. Умът познава само настоящия живот. Той няма никаква връзка с умовете, които в предишните животи са управлявали човека-личността-характера, в които душата е била въплътена и се е проявявала в тогавашните условия на околния свят, с всички причинно-следствени резултатности, защото те са преставали да съществуват с настъпването на биологичната смърт.

Информацията от изживяното време-Живот се складира в паметта на духа и душата, както в ДНК структурата на клетките на физическото тяло и организъм, в което са били въплътени. Контролът на ума е манипулируема величина, не е константа. Повлиява се от външни фактори от различно естество. Често сменя позициите си, според обстоятелствата на околната среда, в която предусеща други, по-силни и доминиращи над него или той е в силата си да доминира над другите, по-слабите и уязвимите. В категория “други” влизат и духът, душата и вътрешното дете, които са от енергийно естество. Умът познава материалния дуален свят. Енергиите и духовното са непознати за него области. С тях той не умее да общува, защото му е нужно да ги облече във форми, в представи, да им даде облик, за разпознаване и възприемане, чрез фантазията и въображението.

Умът усеща, че би могъл да загуби контролиращата ръководна роля, ако опознае духа, душата и вътрешното дете, затова издига прегради между себе си и тях, за да не загуби управлението и господството си. Точно това поражда по-голямата част от проблемите на хората, които не съумяват да събудят това знание в себе си, да го ползват. Мислите в ума са провокатори-мотиватори, които могат да поведат човека в различни посоки. Умът е като самостоятелен автономен свят-държава (метафорично казано), имаща силна охрана за недопускане на външни фактори (дух, душа, вътрешно дете, подпомагащи невидими спътници от всемирното пространство и Духовния свят), защото ще нарушат наложените правила на играта, кое, как, защо да се случва. Този ограничен свят има матрична структура, в която умът определя приоритетите.

Умът не е обвързан с План-Програмата-Живот, която душата е съставила за проявите си в земни условия. Той следва свой регламент. Той е като вид изкуствен интелект, който желае да управлява и постига своите цели, а те често противоречат и не са в съгласие с целите и нуждите на душата. По тази причина много хора, живеещи със силна доминантна ръководна роля на ума стават мишени, подвластни на негативни енергийни същности, на обсебване, които се възползват от слабата проява на подчинения дух, на потиснатата душа, за да ползват физическото тяло за своите нужди.

Умът може лесно да бъде заблуден, подведен, излъган, използван от другиго. Умът няма защитни механизми за самосъхранение. Така бива поробван и служещ на чужди интереси. Загубва контролните функции, които е имал преди това да се случи. Това е слабото уязвимото място на ума. Мислите лесно се внушават. Чрез тях се създават илюзии за действителност нямаща нищо общо с реалността. Такова хора са като зомби. Изпълняват заповеди, подчиняват се безропотно, като инструменти са в други ръце. Като марионетки. Душата страда от този контрол и власт над нея. Духът търси начини да възвърне силата си, да помогне на душата да се освободи и поеме Живота в свои ръце, за нуждите си, да продължи предначертания път на това това проявление (мъж или жена).

А не е само този контролът, който тя понася. Той идва от много посоки, откъде ли не, от всякакво естество (близки, семейство, работна среда, институции, климат, космос и т.н). Контролът е най-голямото предизвикателство пред душата, да съумява да се преборва с всички негови прояви, да продължава напред, въпреки всичко, въпреки всички, устремена към пречистване-обновление-разгръщане-осъзнаване-израстване-еволюция-възход. Всеки сам да определи за себе си доколко коректно възприема това събудено знание в себе си и му дава възможност да го подпомага да внася положителни промени в живота си и в себе си, в личното си себеопознаване-себеразгръщане-себеразбиране-себеосъзнаване. Не се влияйте от контрола, а се стремете да съгласувате и да приоретизирате. Това е важното!

Информацията премина през мен, възприех я от духовните учители, с които общувам. Започнах да пиша без да знам точно какво ще запиша. Има още понятия, за които ще ми  предават информация, защото насоката, която дават, е че е нужно да се работи с тях, за да се постига ползотворност в работата със себе си.

Галя Йосифова