A+ A A-

За внезапната и ненавременна смърт на млади здрави хора

  • Посещения: 1931

За внезапната и ненавременна смърт на млади здрави хора

Зададоха ми въпрос: “Какво можете да кажете за внезапната и ненавременна смърт на млади, здрави хора, отиващи си от Живота в разцвета на силите си. Много хора преживяват такава загуба и дори след изминали много години от случилото се, продължават да страдат и тъгуват за тях, измъчват ги много въпроси останали без отговор…”

Тази тема засяга много хора. Независимо дали е за близък роднина или за приятел, или просто за познат, човек болезнено приема вестта за ранното напускане на земния живот на млад човек. Сякаш има невидимо правило, което хората на подсъзнателно ниво следват, че хората си отиват от Живота по старшинство, по възраст.

В повечето случаи останалите живи страдат, защото изпитват чувство за вина и съжаление, че не са общували по-често с този човек, че са премълчали много, че не са изказвали искрено думи и мисли към него, по различни спиращи ги причини. В ума си човек възприема Живота като цифра, която според него е достатъчна да се живее, след която щом си отиде, е някак си в реда на нещата, нормално е да се случи.

Нужно е да се знае, че всяка душа прецизира в каква линейна отсечка раждане-смърт ще пребивава в земното линейно време като човека, в който е избрала да се въплъти с План-Програма-Живот. Има души, които не са се вслушвали в съветите на своите духовни учители, когато са програмирали предстоящия земен път. Заложили са трудности и събития, които при изпълнението им разбират, че не са точно тези, които са им били нужни за еволюцията-прогреса-възхода на духовната енергийна същност. По тази причина душата прави корекция – тя има правото и възможността да прекрати пребиваването в този околен свят, за да състави нова План-Програма-Живот, в която вече да има това, което й е нужно за еволюционния път и което е във възможностите й да понесе спрямо достигнатото ниво на духовна еволюция.

Душата не може да си позволи да изостава. Нейната еволюция е обвързана с еволюцията на Общото Колективно Съзнание. Това е отговорност. Всички сме обвързани с нея. Никой не се развива единствено и самостоятелно само за себе си. Всеки е част от Общото и Общото е обвързано с индивидуалността.

Понякога на душата й е нужно кратко присъствие в земна среда. По тази причина има деца, чиито души са избрали да си тръгнат рано, само че не са в състояние да го обяснят на родителите си. За всяка майка е болезнено да загуби детето си, още повече в ранна възраст.

Една от многото причини човек да не може да преживее и се освободи от травмата на отишъл си обичан човек, е ПРИЕМАНЕТО. Приемането на волята на душата на човека, който по един или друг начин напуска Живота (спокойно или не, болезнено или не, при травмиращи ситуации или в съня си), е урок за усвояване, да се зачитат свободната воля и личният избор.

Обичайна реакция е да правим така, че на всяка цена да задържим човека за още време, без да се замисляме дали това е полезно за душата или не. Това е вид егоизъм облечен в любов-обич-привързаност, дори навик, да е наоколо. Може да е трудно за разбиране, но е така.

В полет на духа (потапяне в информационното поле на духовната енергийна същност и боравене с информацията касаеща настоящия живот) много хора разбират това и го осъзнават, приемат го и вече с тези събудени знания продължават Живота си. Преди това не са могли.

Освен това, вече въплътени в личност, в човешко тяло, ние забравяме каква е План-Програмата-Живот, по какъв начин е избрала душата да си тръгне от него и кога, при какви обстоятелства. Бих могла да цитирам много случаи от сеанси, в които прилагахме трансформация на края на живота, за начина и времето на излизане от него, за да освободим цялостната клетъчна памет от травмите останали в нея на съхранение след този вид напускане. Каквито и вариации на положителната резултатност да ползвахме, винаги животът приключваше на една и съща възраст, в същия ден, както преди, в другите вариации, в случаите, когато това е планирано от душата, да се случи по този начин. Променяше се само формата на смъртта (ако не е от ухапване от змия бе сърдечен удар). Едно момиче пет пъти умира на един въжен мост. Разликите бяха единствено в емоционалното изживяване на ситуацията. Душата включва в План-Програмата-Живот различни вариации за напускането й, в зависимост от това, как се е развила сюжетната линия на проявите в Живота. Няма как предварително да знаем дали си тръгваме от Живота по планирания от душата начин или поради външни обстоятелства довели до прекратяване на житейската програма. Това душата осъзнава, когато вече е извън реалността на земното време.

Това е много важно да се знае и осъзнае, възприеме от всекиго, още повече от тези хора, на които им е трудно да приемат ранното напускане на Живота на млади хора. Страданието, което живущите на Земята излъчват към отишлата си душа в малка земна възраст, отнема от нейната енергия, не е добре за нея. По този начин, чрез страданието, душата се придърпва към ниските честоти и вибрации на земната материална енергия (посредством енергийните нишки, които свързват душите една с друга – те са енергийни мостове), а това е като капан за душата, която се нуждае от пречистване и учение в духовния свят, за да продължи еволюционния си път. Затова тази душа идва в сънищата на страдащите за нея, показва, че е добре, да спрат да се тревожат за нея, само че съзнанието на човека трудно го разбира и възприема като послание с положителен знак.

Една жена, майка, бе загубила сина си на двадесет годишна възраст. Искаше в сеанс да разбере защо той си е тръгнал толкова млад от Живота, дали тя има вина за това, което се е случило (отишъл си при автомобилна катастрофа). В сеанса тя имаше възможността да общува с душата на своя син. Ето кратък текст от сеанса:

Водещ: Има ли душа на отишъл си близък, с която би желала да се срещнеш У Дома, в духовния свят, докато си на посещение там?

Вилма: Да. Искам да се видя с душата на починалия ми в катастрофа син... Беше само на двадесет години, когато си отиде...

Водещ: Добре. Нека душата на твоя отишъл си от Живота син, бъде така добра и се отзове на молбата ти за среща с нея. Нека дойде сега при теб и я усетиш като енергийно присъствие!

Вилма: (възкликва) Той е звезда!... (радва се)

Водещ: Чудесно!... Благодаря му, че се отзова и дойде на среща с теб!..

Вилма: Хм... Хили ми се.

Водещ: Защо?...

Вилма: Не знам защо... Казва ми, да не се занимавам с глупости... (въздиша) Нищо не ми казва... Не иска също да спра да го обичам. Той нищо не ми казва... Мисля, че се сбогува с мен...

Водещ: Защо се сбогува?

Вилма: Казва, че е непрекъснато наоколо и че знае какво се случва на Земята при мен.

Водещ: Да, така е. От позицията на духовния свят той вижда всичко, което изживяваш на Земята.

Вилма: “Е, не може ли да се ожениш?”, ми казва... Хили ми се, не казва защо. Изглежда добре... (смее се на глас) Казва ми, че трябва да продължа да живея Живота за себе си, да не го задържам енергийно при мен...

Разбира се, ние сме емоционално приемащи случващите се събития. Когато се случи по травмиращ начин да си тръгне от живота млад човек, страдаме, боли ни, светът се променя за нас. Неизбежно е. Не сме роботи, не сме неодушевени същества. Още не сме изминали целия път на емоционално и духовно осъзнаване, за да разбираме нещата от одухотворена гледна точка, да приемаме избора на душата, да не се намесваме в избора й, мислейки-вярвайки, че правим нещо добро за нея.

Темите са преливащи една в друга, трудно е да се изолират като самостоятелни. С времето, придвижвайки се напред в Живота, помъдряваме и разбираме повече житейски истини. Всеки се намира на неговото достигнато лично ниво на духовно извисяване. Няма как да сме всички на едно ниво. Това е друга причина, която повлиява на хората при възприемането на травмиращите случвания с другите и с нас лично.

Тези, които не успяват да преодолеят болката в себе си по отишли си обичани хора, знайте, че е нужно да свалите обвивката на траура и страданието от себе си и да го замените с обвивката на радостта и благодарността, че сте имали пресечна точка и общи спомени с този конкретен човек, че общуването ви е било запомнящо се. Когато промените посоката на енергийното излъчване към тази отишла си душа, ще й помогнете да се разтовари и олекоти от земните изживявания на отминалия живот. На тази душа й е нужно да се концентрира към обучението си като душа У Дома в духовния свят и когато се усети готова за ново земно проявление, да се подготвя за него.

Такава е цикличността в еволюционните процеси, които всички следваме, докато приключим обучението си в практичното земно училище в дуалността и останем само У Дома, в Общото Колективно Съзнание, с отговорностите, които имаме в него с личното си участие.

Галя Йосифова