A+ A A-

Ленивост – Вялост – Апатия

  • Посещения: 335

За някои основни понятия, имащи участие и влияние в живота на човека

Ленивост – Вялост – Апатия

Ленивост – Вялост – Апатия – Тези три понятия имат много сходства, но и са различни като съдържание. Всички те спохождат човека, заедно и/или поотделно. Защо е важно да се знае за тях и за ролята им в живота? В живота на Земята душата има възможност да изживее състояния, които У Дома не присъстват по презумция.

Само на практика в света  на дуалността, въплътена в личност с характер и съзнание може да усвоява това, което У Дома познава като теория-знание. Преминаването през тези състояния обогатява душата с полезен опит от негативните изживявания, защото чрез тях придобива представа “какво е от другата страна на монетата”. Те костват болка, страдания, загуби, травми на човека, но душата усвоява ценни познания чрез тях, които й помагат да израства в баланс-хармония.

Ленивостта е липса на желание, на воля, на устрем, на осъзнатост, че нещо е нужно да се случи, в което да се вземе дейно участие и се приемат последствията от случилото се. Тя е вид пасивност, в която човек няма интерес нито към хубавите, нито към не-хубавите страни на събитието. Предпочитанията са към позиция страничен наблюдател без мнение-становище, безучастност, отчитане на факта, че нещо се случва, но - какво от това? Нищо няма значение, не си струва усилията да му се отдадеш, да се включиш, да отделиш от времето си, да се ангажираш с действие, да поемеш отговорност (към себе си и/или към другите).

Спокойствието е латентност, в която сякаш си в безвремие, съществуваш, няма те за Живота, няма те за никого, дори и за себе си. Липсват заземеност, дръзновение, интерес, амбиция. Ленивостта е различна от пасивността. Пасивността е вид избор на човека да не участва, защото е преценил за себе си какво би му донесло решението да се включи или въздържи за конкретно действие. Пасивността е вид решение на свободния избор и свободната воля. Ленивостта не е. От човека зависи дали желае да преодолее това състояние или не.

Вялостта е липса или недостиг на жизнена енергия, която да задейства човека в посока участие в дадено събитие, касаещо него или други хора. Тя е вид подчинение, в което човек сам се вкарва, поради невяра в себе си, вътрешни бариери, стопери, ограничения, страхове, неувереност, плахост. Обвързана е и с умората, физическа, психическа, нервна, емоционална, изтощение, прегаряне (бърн-аут), преминаване на допустимите граници на издръжливост-поносимост. Тя води до отчаяние, депресии, отказ от живота, от общувания, споделяне, ангажираност-приобщаване по някакъв начин към нещо важно-значимо-нужно. Помощ отвън може да помогне на човека да преодолее вялостта, но когато потърси помощ. С непоискано добро не се получава. То може да задълбочи и утежни положението, в което човекът се намира. Нужно е самоосъзнаване и решимост да се преодолее с усилия и вяра.

Апатията е вид безразличие. Тя се поражда от прекомерната изхабеност на човека от участието му в живота, от преминаването през безброй разочарования, загуби, страдания, лишения, болки, травми, които придобива в ежедневното си участие в матричния свят на обществото, към което принадлежи, в което е вписан като участник и то е част от неговия околен свят, от който зависи, в който е в подчинена роля-позиция. Апатията е свързана с разочарованията, от загубата на доверие, от безсилието да се променят нещата към по-добро от невяра, че е възможно да се постигне. Апатията участва в разностранни житейски посоки и в личното отношение към себе си. Преодолима е, ако човек осъзнато реши да се движи в тази посока. И тя е обвързана със свободната воля и свободния избор. Начини и пътища – много. Всеки сам за себе си може да избере по кой път, по какви начини, с какви средства да положи усилия да се освободи от влиянието на апатията в живота.

И трите вида състояния са активни участници провокатори-мотиватори за усвояването на житейските уроци включени за усвояване и утвърждаване в настоящата План-Програма-Живот. Осъзнавайте ги, не ги пренебрегвайте. Осмисляйте съдържанието им за себе си.

Нека това ви помага по пътя на себеразбирането, себеизрастването, себеусъвършенстването.

Възприето и записано от духовните учители, с които общувам.

Галя Йосифова