A+ A A-

За нереализираните – непроявени от детството таланти-дарби-умения

  • Посещения: 225

За нереализираните – непроявени от детството таланти-дарби-умения

От много време насам се каня да напиша статия по тази тема, защото е важна за всекиго. Моя много близка тази сутрин ме поздрави с нейно прекрасно изпълнение на пиано и с песента “Аве Мария”, с което ме настрои и провокира най-сетне да пиша. Тя сподели, че силно е желала да учи за оперна певица, но баща й не й е позволил. В живота тя се занимава с други значими и стойностни дейности, но нереализираният талант гори още в нея и го проявява като лично удовлетворение.

В моето детство обичах много да пея (в междучасия, на екскурзии, изнасях концерти на съучениците си), да рецитирам стихове, да танцувам, да съм актьор. Музикалните специалисти харесваха гласа ми, подкрепяха ме да се развивам в тази насока. Бях на 10 години, когато на кастинг в театъра в града, с рецитация, спечелих едно от 4-те места в театралната група на известен режисьор. Участвах в кастинги за кинопродукции, избираха ме, даваха ми роли. Исках да се занимавам с балет. Но...

Едно голямо “НО” бе причината всички врати пред мен за разгръщането на талантите ми да останат затворени, бе отказът на моята майка да се занимавам с тези дейности. Страдах много. Болезнено много, защото талантите ми крещяха в мен да се занимавам с тях. Много години бях огорчена към майка ми, че ме спря, че не ми разреши. Сякаш ми бе забранила да дишам... Дълги години не можех да й простя, че не ме подкрепи, а ме спря. Развивах се в други насоки.

Динамична натура съм, не стоя на едно място. Винаги има с какво да се занимавам, кои други таланти в себе си да развивам, вече като свободен независим човек. Не мога да живея без да творя. В мен обаче остана неудовлетворението, че сцената ме зовеше, а аз не бях на нея. Ако ме бе подкрепила, щях да имам друг житейски път, друга околна среда, друг социален кръг... Всичко щеше да е друго, различно от това, което имах като реализация. Щях да съм друг човек, не този, който съм сега, понастоящем.

Развивайки себе си в духовно-енергиен аспект през годините осъзнах, че за мен се е случвало това, което е било по-важно да се случи, че майка ми успешно е изпълнила ролята си, за която съм я упълномощила, да е провокатор за мен, да е стопер в много ситуации, в много отношения, за да следвам пътя, който имам зад гърба си, на който съм сега, да не поемам по друг път. В тези осъзнавания проумях много неща. Те ми помогнаха да разбера, да простя, да зануля, да трансформирам болката и огорчението в благодарност и признателност. Дадох си сметка, че не е леко да изпълняваш роля, в която спираш талантите да се проявяват и развиват.

Замислих се и за това, че и аз като майка на големия ми син, не обърнах внимание и не подкрепих изявените от него таланти за музика (свирене на цигулка) и спортни прояви (бойни изкуства). Оставих ги някак си да преминат покрай мен, без да разбера същината им, важността им за сина ми. Оставих се грижите на ежедневието да ме погълнат, те да изчерпват енергията ми, вниманието ми, а те – талантите, да почакат. По моя си начин, неосъзнато, съм постъпила както майка ми към мен. Тя ми забрани, а аз не обърнах внимание.

През годините продължих да пея, да танцувам, да рецитирам, да играя, за свое удоволствие. Като майка на синовете си пеех, разказвах приказки, забавлявах ги. В годините след като пораснаха избледняха, дори бях забравила за тях, погълната от развитието ми в други посоки. Понякога си спомнях за тях с тъга, питайки се... къде ли щях да съм сега, какъв ли човек щях да съм, ако нещата се бяха развили в подкрепа за талантите ми, когато бяха силно изявени?

В срещите-разговори с хората винаги една от темите е детството и талантите проявени в този първи период на живота. Когато ги има, когато са ясно разпознаваеми, проявявани, е признак за вътрешно дете на свобода, да подпомага разгръщането на личностния и творческия потенциал. Когато няма спомени за тях, потиснати са надълбоко, е признак за затворено в защитна обвивка-самосъхранение вътрешно дете, а това силно затруднява и/или не позволява разгръщането на ресурсите на душата, които целенасочено е включила за ползване в настоящата План-Програма-Живот.

Много родители са устремени да насочват децата си да се развиват в посоки на занимания, които на тях лично им харесват, а не защото децата проявяват интерес и заложби. Това причинява травми, които оказват негативно въздействие в процесите на живота. Децата могат да постигнат завидни успехи в тези прояви, но не защото душата им е пожелала това, а защото волята и характерът да се докажат пред родителите им, да са доволни и хвалени, им е помогнало да ги постигнат. В края на живота често душата страда от това, че не е успяла да разгърне в прояви личностния и творческия си потенциал, силно е жадувала това да се случи.

Не е късно да се даде шанс за разгръщането им, каквато и да е възрастта. Важното е да получат трибуна за изяви с радост и удовлетворение за душата, че е успяла в тези съвременни условия на сегашния живот да го направи. Нужно е родителите да се вглеждат и вслушват в децата си, в техните желания, разкази, потребности, да виждат проявите им, да знаят как и за какво да ги подпомагат и насочват да се развиват. Често тази роля изпълняват не те, а външни за детето хора, които им обръщат внимание. Няма случайности.

Всичко е важно и добре подбрано от душата за житейския път, има своя замисъл.

Галя Йосифова