A+ A A-

Личният опит и страничният поглед

  • Посещения: 261

Личният опит и страничният поглед

Изкушавам се да пиша по тази тема, защото смятам, че е злободневна, по много причини. Едва ли би могло да се изброи в списък кое-какво е важното в живота – то всичко е важно и никак, ама никак не е малко като обем информация. Оказва се, че Животът на Земята е сложно предизвикателство за душата. Може би затова все още съществува така нареченото състояние “амнезия”, когато душата и духът са вече въплътени в човешко тяло, в личност с интелект, забравят какво съдържа в себе си План-Програмата-Живот, за да може да следва стъпките във всеки нов и следващ период от Живота, за да реализира практическа житейска опитност в дуалността. Иначе, ако помнеше, едва ли щеше да има доброволно преминаване по житейския път, с всичките сложни събития-ситуации-изживявания във Времето-Живот.

Колкото повече напредва броят на годините-живот, толкова по-проясняваща се става “амнезията” и човек започва да си спомня. Това пробужда в него недоумения: “Защо чак сега, а не по-рано?”, “Колко по-лесно щеше да ми бъде, ако бях научил за това по-рано...” Въпроси много... Има две основни положения за получаване на житейска опитност – от лично придобиване и като страничен наблюдател. Безспорно личните изживявания са най-дълбоки и всеобхватни на всякаква информация, но костват много, твърде много изживявания, в които има от всичко по много, от което даже боли, понякога или често, зависи от какъв характер е придобитата опитност. Учим се, да, но дали непременно е нужно това да се случва чрез лични изживявания? Казват, че е мъдрост да се учиш от опитността на другите, чрез наблюдения, осъзнавания, изводи, поуки, без да се налага да се вписваш с участие в тези събития. Всеки сам за себе си би могъл да отговори-осмисли, каква част от придобитата житейска опитност е от лични изживявания и каква от странични наблюдения.

За себе си мога да кажа, че и от двете имам по много в историята на живота си. Има много области в Живота, за които имам натрупани познания само като страничен наблюдател, не като пряк участник. Мога да кажа, че наистина се усещах мъдра и благодарна на себе си, че не съм прекалено голям авантюрист в Живота, за да се осмелявам непременно навсякъде, за всичко да имам лично участие, за да повярвам и приема поуките като дар за душата ми. Провокирам ви да се замислите над това, по какви начини, как придобивате полезна житейска опитност – най-вече като пряк участник в събитията или/и като страничен наблюдател. Ако не сте размишлявали над тази тема, съветвам ви да го направите.

Колко майки/бащи полагат усилия да опазят децата си, да не допускат техните грешки, ограничавайки ги да не правят това или/и онова, за да им спестят личната опитност, най-вече тази, носеща разочарования, болки, загуби и до какво, в крайна сметка, довежда това отношение-загриженост?

Лично придобиваната опитност е характерна за детските, младежките години, за зрялата възраст, когато все още умът е с доминираща ръководна роля – иска да пробва, да се увери, дори това да води до много тежки изживявания и загуби. Умът познава само настоящия живот, затова е любопитен авантюрист. С напредването на годините живот все по-осезаемо се намесва с ръководна роля и духът, който припомня различни минали опитности, събужда знания, с които подпомага човека да разбере, че има и по-мъдри начини да се живее Животът, да се придобива опитност, в която личното участие да е сведено до минимум. Тогава човек става отличен страничен наблюдател. Тогава усеща мъдростта в себе си как говори и помага. Затова има поговорка: “Ех, ако сега бях по-млад, с тази опитност, щях да приемам и живея Живота по друг начин.”, т.е. по-мъдро осъзнато.

Много млади хора в днешно време се стремят да достигат до тази житейска мъдрост в ранна възраст. Това има своите минуси и плюсове. Балансът е в това, да изживяват всяка една ситуация пълноценно, да не остават празнини и/или недоизживени ситуации, оставени само на стоп-позиция, защото в един хубав момент, напред във времето, те се включват отново, за продължение, за да добият цялостност. Това води до тежки усложнения, защото не са били предвидени да се случат.

Имаме психична памет. Тя съхранява в себе си тази информация: доколко всичко е напълно изживяно и оформило мъдростта за душата и доколко е частично придобита опитността, оставена на стоп-кадър (волно или неволно, не/осъзнато). Хубаво би било човек регулярно да отделя време за себе си и да прави анализ-ретроспекция на това изминало Време-Живот, което има зад гърба си, за да е наясно какво и как е постигнал (от личен опит, като страничен наблюдател, изцяло изживяно или частично). Така ще помага много на душата си да селектира, приоретизира, да пречиства-освобождава-трансформира ненужната информация в клетъчната си памет.

Това е едно от всичките много важни неща в Живота. Намирайте време и за него.

Галя йосифова