A+ A A-

За житейския урок "Остаряването и трансформациите на физическото тяло"

  • Посещения: 487

За житейския урок "Остаряването и трансформациите на физическото тяло"

Житейските уроци за придобиване в земния материален дуален свят са много, с различна тематика на посвещението в тях, в различна комбинация за всекиго. Като жена и като психолог житейският урок за остаряването и трансформациите на женското тяло, през различните периоди на възрастта, е важен, по много причини. Затова реших да пиша за него.

Разбира се, гледните точки от различни позиции дават специфичен вид информация, затова ще наблегна на психологическата страна: как този житейски урок влияе на самочувствието, на личното отношение към себе си, на себеоценката, за вътрешната хармония, на общуването с другите (с другия пол), за възприемането-взаимоотношенията в работната и в социалната среда.

Поговорката “По външността посрещат, по ума възприемат” в голяма степен влияе осезаемо върху психиката на човека в събитията на живота, през които преминава, когато “всичко тече, всичко се променя”. Годините минават, тялото променя формата си. Желанието то да си остане все младо, стегнато, красиво важи почти за всекиго (въпрос на житейска философия-мироглед). Може би не сте се замисляли за това, че при съставяне на План-Програмата-Живот душата внимателно и прецизно подбира каква да е външността (тялото като визия и параметри), защото с нея ще живее, с нея ще я възприемат (и/или отхвърлят), според нея (до известна степен) ще се оформя видът и начинът на живот и прояви в обществото. Родовата генетиката също оказва съществено влияние.

Външността е важна за личната себеоценка, себевъзприемане, себеобичане, себеодобрение. Твърде много хора не се харесват, имат критично отношение към себе си, затова полагат усилия да променят външността си, по различни начини. За жената е по-трудно, отколкото за мъжете, защото са наясно, че за да намерят желания партньор в живота, това, как изглеждат, е важен фактор.

В младостта физиката е със силна жизнена енергия. С напредване на възрастта (в десетилетията) тя показва признаци на отпадналост, на възприета в клетъчната памет на клетките разнообразен обем информация, която я променя видимо. В моя придобит в живота личен опит и като страничен наблюдател възприех (и продължавам да го правя) много изживявания и наблюдения, които ми помагат убедително да усвоявам този житейски урок (по безброй разнообразни начини). Никак не е лесен!

Поне за мен! В първите четири десетилетия нямах поводи за притеснения, защото бях слаба, с хубава външност, от нищо не се лишавах като лакомства и вид храна. Колкото и да бе труден животът ми, и след двете раждания фигурата ми се самосъхрани. Не си бях помисляла дори, че ще се промени някога. Имах динамичен живот, с много разнообразие. Не се спирах. Следвах житейския си път. Стресът се увеличаваше, както и напрежението, и отговорностите, които поемах. Тогава тялото ми реагира със своята сигнална система. Започна да се променя, да увеличава размерите си.

Никак не бях съгласна с това. Не желаех въобще да повярвам, дори за миг, че ще приема то да промени визията си. Заради напрегнатия начин на живот и от многото стрес покачвах телесното тегло. Пораснах с три сантиметра, уголемих се. Промени се размерът на дрехите, обувките. Страдах много, защото не исках да повярвам, че ми се случва. Предприемах какви ли не разностранни опити да му въздействам, да спра нежеланите от мен промени в нежелания от мен вид. Не се получи. Похарчих много пари за какви ли не процедури, хранителни добавки, хранителен режим-диети-билки, спортуване, фитнес. Нищо не помагаше.

Начинът ми на живот си оставаше все същият – напрегнат и динамичен. Нищо в него не можех да променя. Нямаше как. Дори и да исках. Посетих диетолог-лекар, световно известен. Единствената реплика, която чух от него, бе: ”Или променете начина си на живот или всяка сутрин, когато се погледнете в огледалото, изпийте една лъжица “майната му” и спокойно живейте!” Бях много ядосана. Посетих астролози, трима. Казаха ми, че е заложено в житейския ми път в тази възраст, след четиридесетте, да се промени външността ми, да покача телесно тегло, да стана по-обемна, че каквото и да пробвам да спра промените, няма да има ефект, само ще похарча излишно пари. И това не исках да приема.

При една среща с по-малкия ми син, с когото живеехме на различни места, той ме огледа от краката до главата и тъжно каза: “Ти не си моята мама! Моята мама е слаба и хубава, а ти си остаряла и дебела! Искам си моята мама!” Никога няма да забравя тези негови думи. Те бяха като шамар за мен.

Болеше ме, но – питах се: какво още бих могла да предприема, за да постигна желания положителен резултат? Не се сещах за нищо. В един момент сякаш спрях и се вслушах във вътрешния си глас. Осъзнато възприемах информацията, която клетките на моето тяло ми подаваха. До този момент не се бях вслушвала в нея, не желаех, отхвърлях я, не я исках. Когато започнах да се вслушвам, разбрах колко много негативи и травмираща обремененост аз бях причинила с действията си на организма и тялото си, освен всички други външни житейски фактори, оказали влияние на бита и начина ми на живот. Започнах осмисляне на изживяното време-живот.

Възприех работа лично със себе си, обърната навътре към себе си. Ползвах различни мисловни модели-утвърждения, енергийни сеанси сама към себе си, както и много други практики, които моите духовни учители ми подаваха като помощ-подкрепа към мен.

В анализите си осъзнавах, че като млада, хубава, умна, интелигентна жена не бях щастлива. Това ми бе донесло много беди, страдания, загуби, неприятности, болка, издигане на защитни стени като за самосъхранение в доминиращия мъжки свят, в който агресията към мен бе голяма. Получавах много заплахи, но не позволих да ме подчинят, да ме сломят, да правя това, което се иска-очаква от мен. Ако го бях направила, нямаше да съм тук и да съм това, което съм сега. Щях да да живея по друг начин, при други условия. Но какъв ли човек щях да бъда, в каква жена-личност бих се превърнала?

Осъзнах какви са плюсовете и минусите на променената ми външност. Разбрах с какво ми помага и как, в какво ми пречи. Събудената клетъчна памет ми помагаше много, с разностранна информация. В много минали животи не съм достигала до напреднала възраст (умирала съм в ранна и млада възраст), не съм натрупала практическа опитност в остаряването, в трансформациите на физическото тяло. И по тази причина душата ми е включила като задача-житейски урок за мен да премина през изживявания, с помощта на които да придобия опитност (по хубавия и не-хубавия начин).

Почти едно десетилетие с осъзнатост-разбиране усвоявам мъдрост-поуки-познания по тази тематика. Разбрах колко е важна тя за себеразбирането-себеобичането-себевъзприемането, себеоценката, начина ми на живот и проявите ми в него. Възприех ново отношение към себе си. Като страничен наблюдател виждах как много жени са в същото положение като моето. В работата като психолог често чувах като като споделен проблем как промяната на визията-външността води до трудно преодолими, водещи до много сътресения и страдания в живота.

Знам, че в обществото външността е съществен важен фактор. Все пак това е “опаковката”, която съхранява в себе си “съдържанието”, което другите възприемат едва когато имат очи и сетива да видят какво има вътре в “опаковката” и след това да преценят, кое е по-важното за тях, “опаковката” или “съдържанието”. Съвсем разбираемо е да има различни гледни точки по темата. Тя е твърде широкообхватна, за да се изкаже само една позиция.

Обобщено казано, след като човек успее да опознае себе си, да разбере какво носи вътре в себе си като заряд-знания-потенциал-ресурси-опит, може да възприеме външния си вид (какъвто и да е той) с разбиране и съгласие, да е в хармония и мир със себе си, да е центриран към важните задачи-цели в живота, а не към суетността, как другите ще го възприемат в променящия се, трансформиращ се външен вид, с напредването на годините във възрастта.

С радост, с благодарност-признателност-разбиране се отнасям към себе си, към външността си и знам, че тя ми помага по своя специфичен начин да следвам житейския си път. Може да е трудно за някои да ме възприемат в този ми външен вид. Всеки сам решава за себе си. Възприемам с уважение-разбиране всекиго, с външния му вид такъв, какъвто е, защото усвоих мъдростта на този ценен житейски урок.

Пожелавам на всекиго с търпение и мъдрост осъзнато да преминава през тази практическа житейска опитност, с разбиране към себе си.

Галя Йосифова