A+ A A-

Първите десет години от живота на човека

  • Посещения: 391

Първите десет години от живота на човека

За живота на човека винаги има какво различно да се каже и добавя, погледнато от различни гледни точки-знания-становища. Това, което бих могла да добавя по тази тема, е същината на първите десет години след появата на душата на бял свят, въплътена в човешко биологично тяло, след поемането на първата глътка въздух в земния живот.

В цялостната си клетъчна памет носим спомените от развитието ни като ембрион в утробата на майка ни, които също са много важни и оказват влияние в живота ни, по специфичен начин.

В сеанси в Полет на духа човек научава как тези спомени са повлияли на себевъзприемането, взаимоотношенията с майката, със семейството, с бита и средата, в която расте, развива се и се оформя като индивидуална личност.

Хората си мислят, че бебетата нищо не разбират, а не е така. Те виждат и усещат енергетиката на човека. Когато тя е добра, те се усмихват, гукат, спокойни са. Когато не е, плачат, мръщят се, движат се нервно, отказват да се хранят, раздразнителни са.

Силната енергийна мисловно-телепатична връзка с майката (чрез пъпната връв) ги прави съпричастни към нейните психо-нервни емоционални-чувствени състояния (и когато са в утробата, и като бебета). В много случаи изживяванията на майката са причина бебето-детето да страда, да проявява здравословни неразположения, да боледува, да не изглежда добре. По този начин показва своята съпричастност към нея като подкрепа. Особено силна е тя, когато бащата е агресор (под различни форми). Темата е много дълга и многофакторна.

Във възрастта между три и девет години, когато детето вече борави с повече думи в изказа си, разказва интересни неща, които родителите често не знаят как да възприемат, как да си обяснят. В тези първи десет години каналът към духовния свят е широко отворен, което дава възможност на детето да казва искрено всичко, което душата му е включила като пренос-влияния от минали животи в настоящия, с какви детайли е наситена План-Програмата-Живот, какъв е творческият и личностен потенциал, който ще има за задача да развива, през какви житейски уроци ще преминава, какви готови ресурси, таланти, умения, опитности душата е включила да ползва в проявленията си в делата и заниманията си.

И още други важни детайли. Важно и нужно е да се говори с децата на тези теми спокойно, с разбиране, с тактичност, с подкрепа. Как си играят, какво ги привлича като интерес в заниманията им, талантите, които проявяват, са все насоки за родителите, да са наясно от какво се нуждае душата, да я подкрепят и подпомагат да ги развива.

Социализацията на детето с другите деца навън и с по-възрастните извън семейството, е от особено важно значение. Сега много деца са отглеждани от детегледачки и баби, не посещават детска градина. Многообразни са причините за това. Има плюсове и много минуси.

В семейната среда детето оформя три основни модел-шаблона, с които то расте и показва като свои проявления, когато е сред други деца. Те са много важни, а родителите не знаят за тях.

Все казват, че първите седем години са важни за детето, как се възпитава. Всъщност по-важно е това, как родителите се справят със себе си и с поведението си към детето, какво показват-демонстрират (наличие или липса на любов, нежност, разбиране, подкрепа или наказания, нервност, постоянна заетост с нещо друго по-важно, агресия, незачитане, насилване за неща, които не харесва).

Как общуват майката и бащата помежду си пред детето (как се отнася мъжът към жената и как жената се отнася към мъжа) е базовият модел, който детето ще следва в усвояването на урока за социализацията-общуванията (извън семейството: в училище с другите по-малки и по-големи деца, с други възрастни).

Дали има или няма възможност детето да показва и развива талантите и уменията си, е също много важен фактор за живота му по-нататък и изграждането като личност. Това са спомените, които душата показва, какво е усвоявала в предишни животи. По тази причина много деца рисуват, пеят, танцуват, актьори са, изобретатели са. Това не са чудеса. Не са дарби от Бога, както хората обичат да казват. Не са наследство от родителите. Това душата е усвоявала и надграждала като личностен и творчески потенциал през своя еволюционен път. Когато се казва, че талантите са дар от Бога или че са наследени, се обезценява, неуважава и незачита индивидуалното развитие на духовната енергийна същност, която е всяко едно дете! 

Не за всеки живот душата включва творчеството и талантите като приоритетни за разгръщане и надграждане. Важни са основната мисия и подмисиите в нея, с какъв приоритет са.

Да се насилват децата от родителите да учат и правят неща, които не желаят, е често срещана практика. Тя не води до нищо добро и полезно за развитието на детето. Дори обратното. Създава неприязън и нежелание да се интересува от тях за целия си живот.

В първите десет години детето усвоява условията на околния свят, в който душата е избрала да следва житейския си път. Това е базата, чието изграждане до голяма степен се оформя от родителите, от тяхното разбиране, осъзнатост, отношение към детето, така желано в началото, а после... преминаващо в нещо друго... като труден ангажимент и обвързваща зависимост.

Всичко е важно в тези първи десет години! Помнете това, млади родители! Имайте време за децата си! Те са мъдри души в крехки тела, във възраст, когато изцяло зависят от вас! Не ги пренебрегвайте, насилвайте, забравяйте, а преди всичко ги разбирайте и обичайте! 

Галя Йосифова