A+ A A-

Животът и различните гледни точки за него

  • Посещения: 328

Животът и различните гледни точки за него

Животът е многослоен, многопластов, многопистов, “много-...” във всяко едно отношение. Тази нощ разсъжденията, в които ме вкарваше душата ми (докато е цялостна У Дома в духовния свят), бяха за Живота, за мен и за хората – кой как го възприема, живее и се проявява в него. Един глобален въпрос пораждаше всички останали: У Дома в духовния свят всички сме светли сияйни духовни енергийни същности, а на Земята много рядко се проявяваме като такива.

Защо? По каква/и причина/и?

Да, знам, наясно съм с голяма част от причините, но все пак, нима е толкова сложно да живеем с добротата, любовта и мъдростта, които всички ние носим в себе си? Разбира се, много са факторите, които определят житейската философия и мироглед, които душата включва като водеща във всяка План-Програма-Живот, които го определят като “такъв” или “онакъв” (добър, лош, радостен, трагичен, лек, труден, не/успешен).

Размишленията ми поеха в тази посока. За моя голяма радост успях да усвоя сферично глобално космополитно мислене-възприятие, което ми помага много в Живота. Помня с колко трагизъм изживявах всяка една различна посока на възприятие, според случващото се с мен в Живота и според обвързаността ми с други хора (няма как, принадлежим към Общество, не сме самостоятелни и независими). Гледната точка произлиза от житейската ситуация, в която се намираме към всеки конкретен момент от Живота и от изживяванията (емоции, чувства, усет) свързани с тях.

Когато постигах успехи и бях удовлетворена от себе си, от резултатите, от начина, по който съм ги осъществила, изживявах еуфория. Тогава Животът бе прекрасен, радостен, красив, възторжен.

Когато успявах да реализирам мечтите си, се усещах безкрайно щастлива, че съм успяла, че имам това, от което се нуждая, искала съм и съм успяла сама да постигна. Тогава всичко наоколо е щастие.

Когато любовта ми срещаше ответност, бе споделена и взаимна, тогава светът бе за двама. Животът бе красив, вълшебен, хармоничен, носещ удовлетворение.

Когато построих собствен дом се гордеех със себе си, че съм била способна да го сторя. Тогава Животът ми даваше местенце, което бе моят собствен личен и споделен свят, красив и радостен.

Когато пътувах се чувствах космополит, че и аз принадлежа към този свят и ги опознавам, малко по малко, озовавайки се тук и там, по мое желание. Тогава Животът бе приказен и вълшебен, че има в него толкова много красота, до която съм успяла, макар и частично да се докосна и с радост изживея.

Когато общувах с природата и нейните дадености, сякаш Животът бе радостна вълшебна приказка.

Когато учих в различни учебни заведения, бях въодушевена, че съм успяла да придобивам знания там, където съм пожелала. Тогава, в младостта си още не разбирах, че най-голямото, важно училище е Животът, в което ще съм до последния си дъх.

Когато се разделях с някого, който е имал значение за мен (с нещо, по някаква причина), тогава за мен Животът сякаш опустяваше. Другите хора до мен оставаха незабележими, защото без този човек Животът сякаш вече не беше същият. Той ставаше сив, безличен, скучен, тъжен и дори ненужен.

Когато ми налагаха много забрани (хора, институции, обстоятелства, събитийности, предпоставки на околния свят, в който живях и се проявявах), когато трябваше да преодолявам трудни бариери и стопери, препъни-камъни по пътя, тогава Животът бе мъчителен, несправедлив, труден, безжалостен, ограничаващ ме, принуждаващ ме да се боря, по всякакви начини, за да успея, а това не бе щастие.

Когато се провалях, не успявах, по не/зависещи от мен причини-фактори, тогава Животът бе тягостен, тъжен, депресивен, несправедлив и всичко, което е срещу мен и не ми помага да успея.

Когато имах здравословни неразположения, тогава Животът бе тъжен, апатичен, нерадостен, сякаш никой друг не страда толкова, колкото аз в дадения момент.

Когато липсваше любов, нежност, загриженост за мен и нуждите ми, се усещах отхвърлена, ненужна, необичана от никого, сама и самотна.

Когато липсваше разбиране и подкрепа в Живота ми, се усещах неразбирана, отчуждена, бореща се сама за всичко, което имах като задачи-цели-отговорности, за себе си и за други хора (в семейството, с родителите, в работна среда, в социалното обкръжение).

Когато срещах некоректни, нелоялни хора, които ме предават, подвеждат, тогава си казвах, че този Живот не е за мен и аз не съм за него...

Изживяванията в живота ни са тези, които ни насочват към конкретна гледна точка, от която всичко става различно. Усвояването на сферично глобално космополитно мислене-възприятие ми помага да виждам плюсовете и минусите едновременно, от всички гледни точки сумарно взети. Това ми помага да възприемам Живота като празник, като пътуване, като вълшебен красив природен свят, в който творя, развивам се, проявявам се, общувам със себеподобни на мен мъже и жени, по начините, по които усещам в себе си желание и импулс да правя. Изградих за себе си Живота по този начин.

Тъжното е, че той е такъв за мен, но не и за хората, които срещам по пътя си в общуванията, по една или друга причина. Тогава отново възникват въпросите в мен, започващи със “Защо?” Толкова ли е трудно или невъзможно всеки човек да положи усилия да усвои сферично глобално космополитно мислене-възприятие? То е свързано със съзнанието, с разбирането, че всичко тече и всичко се променя, че всичко е в постоянно движение и именно по тази причина развитието на това умение ни учи как да го постигаме, за да се усещаме наистина тези светли сияйни духовни енергийни същности, които всички сме, когато сме У Дома.

Гледната точка е базата, на която стъпваме, постоянно, която ни дава поглед за Живота. Аз се научих той да е за мен празник, да изживявам всеки ден от него с радост и въодушевление, с мисълта, какво още мога да сторя като мои проявления, за да се усещам наистина себе си. Желанието ми е повече хора да го могат и да се усещат щастливи в Живота.

Всеки сам за себе си може да определи доколко умее да владее гледните точки-позиции, чрез които има отношение към Живота – своя и този на другите или има още да учи в училището-Живот, докато наистина повярва, че Животът на Земята е празник и пътешествие за душата, не само училище, не само уроци, задачи, отговорности, справяне с всякакви трудности.

Колкото повече хора го осъзнаят и правят, толкова повече радост, щастие, удовлетворение ще изпитваме в Живота и ще ни харесва.

Галя Йосифова