A+ A A-

Защо има страдание по света? Това е най-трудното за разбиране от нас.

  • Посещения: 81

 

Защо има страдание по света?

Това е един от най-важните и спорни въпроси и един от най-трудните за разбиране от нас.

С’вар’уу де Ерра е извънземна жена от планетата Ерра, принадлежаща към слънчевата система Тайгета (TAYGETA), една от 7-те звезди, съставляващи системата Плеяди (Седемте сестри) (Pléyades). Установила е контакт и  общуване с Гошия, на английски език. С’вар’уу отговаря на въпроси и предава информация - полезно познание за тези, които биха искали да научат нещо по-различно...

Гошия: Страданието е един от най-важните и спорни въпроси и един от най-трудните за разбиране от нас. Първоначалният въпрос е: Защо има страдание по света?

С’вар’уу: Да, това е много чувствителен въпрос, но е много важно да се разбере. Страданието има много, много ъгли, от които да го погледнем. Повечето от хората, които страдат там, не са реални. Те са програма за предизвикване на емоционална реакция от страна на реалните хора. Истинските хора страдат, но влизат там със сценарий, който контролират преди да влязат и установяват ясни граници за страданието. Всеки един от тях е проектирал своя сценарий внимателно и по лични причини, и е фиксиран, освен ако не решат да напуснат автоматичния режим, както повечето хора и да поемат контрола над всичко, което искат да изпитат там, прекъсване на сценария, ръчен режим... Затова светът е в такъв хаос, защото не знаят как и защо изпитват всичко това. Можем да ви кажем защо. Това е ядрото на моето послание към хората на Земята, как да поемат контрола над себе си. Знам, че е по-лесно да се каже, отколкото да се направи и дори повечето няма да могат да го разберат, но поне ще бъде казано... Хората, могат да контролират живота си! Страданието, като една от причините, поради които хората го преживяват, е защото НЕ са следвали своите планове. Страданието е резултат от липсата на единение с тях самите, с техните желания. Съществува напредък, напредък на духовното в съпротивата, така че дори и страданието има своята положителна страна, защото насърчава да променяте нещата и след това ви изтласква напред. Това са много сложни въпроси, но от основно значение. Душите влизат там, за да почувстват съпротивата. В този случай разбирането, че ще се въплътиш там и ще страдаш, неизбежно ще присъства и е реално, преди да влязат, но това не е необходим резултат, за да се бъде там. Страданието е ръководство, което ви казва, че нещо не е наред. Без него няма да знаеш, че нещо не е наред и резултатът ще е застой. Също така е ниво на прогрес на Душата. На това ниво на прогрес хората все още се нуждаят от двойствеността, тъй като все още не са се интегрирали, така че те се нуждаят да изпитат страданието или поне това съпротивление, за да имат необходимия контраст - да страдат, като контраст на това, което искат. Този контраст е необходим, не за всички, но поне за мнозинството. Накратко, животът в добър, напреднал свят и в мир няма да бъде оценен, ако първо не изпитате трудностите другаде. Ужасно е, но е вярно. Ще оценят повече следващите си животи, след това. Чувството, че Земята е всичко, е което ги кара да се чувстват толкова нещастни.

Гошия: Харесва ми тази идея, но, освен страданието като контраст, също каза, че страданието е резултат от това, че хората не следват плановете си... Тогава е трудно да се каже, понякога, какво е страдание, нали? Това са, като много нива и много гледни точки.

С’вар’уу: И двете неща са и повече, като например, че винаги си едно съвпадение с всичко, което изпитваш. Хората в Матрицата, 3D или 5D Матрица, не живеят в един свят. Светът е резултат от техните мисли. Той е огледало, точно огледало на техните мисли. Получаваш онова, върху което се фокусираш. Няма нито добро, нито лошо. Това е само твоето тълкуване. Ако се фокусираш върху нещо достатъчно, ще го получиш, без значение какво е то.

Гошия: По същия начин ли виждаш нещата, когато някой загине в ужасен инцидент? Не можеха ли да го предвидят? Искам да кажа, че е било в техните планове? Защото звучи много жестоко и студено.

С’вар’уу: Не, не е било в техните планове, не е, че си го планирал така. В някои случаи, да, хората планират такива неща, но като цяло не. Това, което получават, е пряк резултат от техните мисли. Вселената, Матрицата, не чува думите “не искам”, “не желая”, не, не и така нататък. Всичко, което чувства е, че се фокусираш, върху каквото и да е. И Не, не е жестоко, овластяващо е, защото всяко създание, всеки човек ефективно отговаря за себе си. Проблемът е, че хората проявяват ужасни неща за себе си, защото не знаят, как работи всичко това.

Гошия: И защо не го знаят?

С’вар’уу: Защото сте били хакнати от негативните, за да ви накарат да проявявате болезнени неща и страдания, като цяло. Това е хакирането на Матрицата.

Гошия: Да, точно така, така че не е напълно по вина на хората. Загубили са достъпа до това познание и им е било възпрепятствано да знаят как да осъзнават тези неща. Толкова е трудно за хората. Трябва да живееш тук, за да го разбереш наистина и повечето от тях, са наистина добри хора. Не искат нищо негативно за никого. Правят най-доброто, което могат и продължават да проявяват ужасни неща, без да знаят защо и как работи. Тъжно е!

С’вар’уу: Добри хора са, но дори и да са добри хора, ако все още са в режим на жертва и се фокусират върху грешните неща, това е, което ще получат. За тях е изключително важно да знаят тези неща, но не всички, ще го разберат. Мнозина ще бъдат несъгласни, но не трябва да се притесняваме, защото това е истината. Не измислям нищо от това. Това тук е всеизвестно.

Гошия: Така че, ако в живота ти няма нищо друго, освен трудности и ужасни неща, е трудно да се концентрираш върху нещо друго и така създаваш повече страдание. Също така те кара да влезеш в състояние на манталитет на жертва, където просто не можеш да видиш, да разбереш или да повярваш, че наистина създаваш собствената си реалност.

С’вар’уу: Създаването на твоя собствена действителност не е въпрос на дебат, като гравитацията е. Просто съществува, независимо дали ти харесва или не, дали го разбираш или не, приемаш го или не.

Гошия: Добре, нека да го анализираме: нека вземем малко дете, дори бебе, което не е имало време да бъде в този свят, за да се съсредоточи върху трудностите си. Така че, бебето не може да прояви страдание като резултат на фокусирането си върху страданието. Страданието дойде първо при него или това, което изглежда най-напред. Можеш ли да обясниш този вид сценарий, моля?

С’вар’уу: Съзнанието за живота не започва нито в раждането, нито в зачеването. Фокусът, който създава неговата реалност, дори да е малък абортиран плод, идва от предишния му живот и от разбирането, което е създал и е напуснал по-рано. Освен това, в случая с малкото дете, моделите на мисълта на майката също влияят върху мисловните модели на детето. Тези необясними трагедии идват от точния фокус на Съзнанието, което го живее, така че от перспективата 3D, това тригодишно дете, което страда от рак или каквото и да било, ще бъде напълно разбираемо като трагедия и като дете, жертва на обстоятелства и лош късмет. 3D не обяснява цялото съществуване, изключително ограничено е. Това дете, което страда от рак, получава точно отражение на фокусираното си внимание и Съзнание. За съжаление, не мога да дам само отговори 3D по тази тема, защото няма такива.

Гошия: Разбирам С’вар’уу, всичко става все по-ясно. Каза, че детето, страдащо от рак, получава точно отражение на фокусираното си внимание и Съзнание. Можеш ли да обясниш повече, моля?

С’вар’уу: Да, с други думи, детето се е преродило, за да изпита смъртта от рак в ранна възраст, поради идеи, които може да е развило въз основа на опита, който е имало в предишния си живот и фокусираното внимание върху това през периода между животите си. Фокусът на внимание на едно дете, колкото и малко да е, вече е в действие, още преди раждането, така че създава собствена реалност. Дебатът за абортите тук е прост и ако хората знаят това, няма да има проблем и никакъв дебат. Връзката между Душата и тялото отнема между две-три седмици, за да започне, така че преди тези две-три седмици абортът е приемлив, тъй като е само един куп клетки.

Госия: Интересно, благодаря за тези данни. За фокусираното внимание, което Душата е имала, преди да се въплъти... Искаш да кажеш, че Душата иска да се върне и да изпита страдание? Защото намерението, както го разбирам, е нещо, което Душата иска. Така ли е?

С’вар’уу: Не иска да изпита страдание, иска експанзията, която ще ѝ даде. Страданието е само индикаторът, че не си на пътя си или че не следваш най-дълбоките си желания. Но да, имаш нужда от контраст, за да оцениш или за да изпиташ какво е да бъдеш на пътя си. Не можеш да разбереш радостта без контраста на страданието. На по-висшите нива надхвърляш дуалността, затова страданието и радостта, като противоположности, вече не са необходими.

Гошия: Попитах те, какво означава "фокусирано намерение" и намерение между животите и ти ми отговори, че страданието е индикация за това, че не си на правилния път. Има ли някаква връзка между тези две причини?

С’вар’уу: Мисля, че е същото и наистина се нуждаеш от съпротива, а не от страдание. Съпротивата те тласка напред, дава ти цел, дори и тази цел да е просто да избягаш от страданието, съпротива към страданието. Но докато се съпротивляваш, срещу каквото и да е, в този случай страданието насочваш вниманието си върху това, което не искаш, получавайки повече. Не искаш да страдаш, така че правиш неща, за да избягаш от страданието. Но това е проблемът, тъй като само създава повече страдание. Следователно, трябва да се съсредоточиш върху това, което искаш, а не върху това, което не искаш.

Гошия: Но как да не се фокусираш върху това, което не искаш? В противен случай се страда.

С’вар’уу: Трябва да разбереш, че трябва да приемеш страданието, да влезеш в него. Разреши го, не се съпротивлявай.

Гошия: Има още много за коментиране тук.

С’вар’уу: Не се съпротивлявай, това, от което се съпротивляваш, то продължава... Позволи го.

Гошия: Ако имам огромна болка поради болест, как мога да го позволя? Или ако видя брат ми да се самоубива или животни убивани с болка. Разбирам основните ти точки, само че трябва да настоявам малко повече, от тази 3D перспектива.

С’вар’уу: Трябва да разбереш причината. Това е процес, но в крайна сметка, трябва да разрешиш чувствата си. Не позволяваш на брат ти да се самоубие, не допускаш, не се съгласяваш с болката. Това, което позволяваш, са чувствата ти към тези неща. Това е дихотомия, отново едва разбираема в 3D, че много от тези неща могат да бъдат верни едновременно. Не казах, че трябва да позволиш ужасни неща. Искам да кажа, че трябва да си позволиш чувствата на безпомощност, които създават твоето страдание, още повече, ако може да се избегне. Ако можеш да попречиш едно животно да бъде убито, разбира се, помогни му. С това на първо място приключва твоето страдание, позволявайки страданието. Казвам го като духовна практика. Не искам да кажа, буквално да позволя, да бъда малтретирана, например. Трябва да разрешиш как се чувстваш за нещо, което причинява страдание.

Гошия: Ок, разбирам и трябва да разсъждавам повече върху всичко това. Въпреки това, все още не разбирам много добре тази част. Каза: "проявяваш това, в което се фокусираш". Тогава, ако е страдание, ще бъде повече страдание. В този случай значи, че бебето, което страда в този живот, "се е фокусирало" върху страданието преди това въплъщение или между животите.

С’вар’уу: Да, колкото и трудно е да се разбере от към 3D, това е, което е.

Гошия: И по какъв начин той или тя се съсредоточиха върху страданието? Искаш да кажеш, че свързваш това с Кармата, фокусирайки се върху - “Хей, искам да изпитам страданията от сега нататък? Защо не?” Или като: "Все още трябва да платя някои задължения, ще отида и ще страдам този път".

С’вар’уу: Съзнанието е същото, преди и след живота. Погледни факта на раждането: като че влизаш в кола. Преди живота си извън колата, влизайки в колата, влизаш във физическия свят, но самият факт, че влизаш в колата няма да промени всичко, което се случва в разума ти. Влизането в колата няма да промени много вниманието ти.

Гошия: Отлично, разбирам. Харесва ми тази аналогия.

С’вар’уу: Мнозина обясняват това като Карма, да. Лично мисля, че това е просто въпрос на внимание, толкова е просто.

Гошия: И защо се фокусират върху страданието, преди да дойдат тук?

С’вар’уу: Защото са страдали преди.

Гошия: Добре, защо са страдали преди? Кога за първи път са страдали и защо се е случило първия път?

С’вар’уу: Всеки един ще има своите причини. Това страдание може да бъде привличано живот след живот. Много труден предишен живот, в даден момент са попаднали в капан.

Гошия: Да, но Източникът няма минали животи или страдания, така че, защо страдат душите, които идват от Източника или онези, които се въплъщават от по-висши измерения, новите звездни семенца и т.н.? Те не са се фокусирали много върху страданието по-рано. Източникът е свободен от страдание.

С’вар’уу: Източникът, по своята същност, е всичко и обхваща всичко, няма преценка. Ако си напълно освободена от страдание-съпротива, тогава вече няма да търсиш експанзия, преставаш да съществуваш.

Гошия: Да, но нека бъдем логични за момент. Ако страдаме, защото се фокусирахме върху това преди, откъде идва първото страдание? Защото, когато бяхме в Източника, душата не се фокусира върху страданието. Смятам, че има нещо странно по този въпрос. Сякаш всичко това е един вид рационализация на нещо, което чувствам, че не бива да се случва. Страданието е нещо изкуствено за мен и имам предвид, преди всичко силни физически страдания, интензивни болести. Това не е нормално, нито мога да го приема като нормално.

С’вар’уу: Това, което се случи, е, че нещо им е предизвикало един вид пост-травматично стресово разстройство на Душата и не са го преодолели, въпреки това, все още е нещо, което те проявяват за себе си, по някакъв начин, станали е вибрационно съвпадение с тези събития, независимо дали ти харесва или не. Обаче, изключително ужасните събития, като тези, които се виждат в червената част на вашите вестници, хора, които ги обезглавяват и други подобни, са просто Матрица. Не се случва на реалните хора.

Гошия: Добре. Хареса ми това "нещо, което ми даде пост-травматично стресово разстройство". Има смисъл, но какво беше това или кой беше? Нещо ни вкара в капан.

С’вар’уу: Да, това е капанът. Въплъщаваш се, нещо снижава твоята фрекуенция, така че се превръщаш в съвпадение с нещо нежелано, което е причинило страдание, след това се фокусираш върху това и получаваш повече. Умираш и си толкова травматизирана, имайки пост-травматично стресово разстройство, дължащо се на страданието, че го носиш към следващото си въплъщение. Много е много трудно да се приеме, че никъде няма жертви. Ако човекът е реален, то той е господар на собствената си реалност и трябва да разберем, че всеки от нас в 3D или 5D има някакъв пост-травматичен стрес. Всички ние сме ощетени.

Гошия: Разбирам, на този етап и когато говорим за Кармата, ще е важно да споменем, че въпреки че се връщаме да плащаме за нещо, всъщност е нашето убеждение, че трябва да поправим каквото и да е. Така че един от начините да излезем от капана, е да простим на себе си и на другите, нали? Искам да кажа, да си простим дълбоко в себе си. Какви други начини има, за да се измъкнем от капана на страданието?

С’вар’уу: Правилно, но най-важното от прощаването на другите, е ключът да си простиш на самия себе си, а това е трудно, но е причината за Кармата и прераждането в ужасни ситуации, както случая на 3-годишното дете с рак... С други думи, никой не е невинен, дори дете, което ще се ражда, тъй като всички пренасяме нашите проблеми, вярвания и пост-травматичното стресово разстройство, във всеки нов живот, във всяко ново въплъщение.

Гошия: Може би, един добър начин да си простим нещо, което сме направили погрешно, е да осъзнаем онова, което току-що каза, че само се явяваме като съвпадение на фрекуенция със собственото творение на този човек, така че дори и да сме направили нещо нередно, само отразявахме нещо негово в същото време, по един или друг начин и сега е моментът да се реши: няма повече да отразяваме каквато и да е фрекуенция спрямо другите, да продължим напред, въпреки, че това може да звучи, като оправдание за негативни действия спрямо другите.

С’вар’уу: Да, права си. Както току-що каза, ако си станала съвпадение с честотата на някого, за да му направиш нещо лошо, този човек от своя страна, също е бил съвпадение на фрекуенцията, с твоето погрешно действие.

Гошия: Точно така. Гледайки го по този начин, това може да помогне в момента, в който се опитвате да си простите, че нищо, което правиш, не е само твое. Всички сме свързани и създадаваме заедно, но това по никакъв начин не е оправдание, за да продължим да нараняваме другите.

С’вар’уу: Да, не е оправдание, но работи така, тъй като Вселената няма идея, нито преценка, че това, което правиш, е добро или не. Сега, ако ми позволиш да навляза в по-сложни терени, да страдаш и да бъдеш на честотата на негативните неща, е само една от безбройните ти времеви линии. Твой избор е да живееш в която си. Всички положителни и отрицателни варианти вече съществуват. Всичко, което трябва да направиш, е да насочиш вниманието си към преживявания, които искаш, без да се фокусираш върху тези, които не искаш и го правиш, променяйки вибрацията си.

Гошия: Как променяме честотата си?

С’вар’уу: Показателят за твоята фрекуенция/вибрация е твоето щастие, чувствайки се добре за нещо конкретно. Например: ако ти предлагат добър бизнес, но твоята интуиция ти казва, че нещо е не е наред, тогава ще бъде така, колкото и добре и логично да звучи в началото.

С’вар’уу: Разумът е като маймуна, винаги търси нещо, върху което да се съсредоточи и да създаде проблем. Една жена се оказа в съвпадение с автомобилна катастрофа, където си счупи крака и остана с гипс в продължение на месеци. През това време разумът ѝ - нейната маймуна, се фокусира върху проблема на крака. И тя, която най-накрая успя да разбере реалността, че не е само тяло, благодарение на инцидента, намери просветление. След четири месеца в гипс се възстанови от инцидента на сто процента. Сега отново има крак и е както преди, но сега е вече просветлена. Всичко се случва с причина и нищо не е просто случайност.

Гошия: Като говорим за физическа болка и се опитваме да разберем причините за тази болка, защо има толкова много физически страдания? Защо трябва да ни боли толкова много тялото? Ако ни боли по-малко, също може да служи на целта си. Искам да кажа, че има хора, изгорени до смърт, прободени с нож... Количеството физическа болка е огромно, защо е било проектирано по този начин? Аз съм против това, знаеш ли? Лудост е, колко болка може да чувства това тяло.

С’вар’уу: Има ограничение, не е неограничена болка. Има само известна болка, която тялото може да понесе, преди да изгасне, но е твърде много, съгласна съм.

Гошия: Съгласна ли си? Тогава, на кого да обжалваме това, кой е отговорен?

С’вар’уу: По-голямата част от тази телесна болка, се преживява в 3D, защото тялото не е пълно и се износва, остарявате. ДНК-то не е пълно, така че не може да се лекувате правилно. В 5D все още има много болка, но мисля, че не е същото, като в 3D, което е много по-плътно, по-трудно е да се понесе. И технически казано, ти си отговорна за проектирането на твоето тяло и човешкото тяло.

Гошия: Какво искаш да кажеш, че аз съм отговорна?

С’вар’уу: Защото ти, от твоята гледна точка, независимо дали го разбираш или не, си самия Източник. Ти си вибрационно съвпадение с тялото си, затова си в него. Не можеш да го отделиш от Източника, защото ти си Източник. Твоето тяло е идеалното отражение на фокуса на твоето намерение. Създала си го, проектирала си го, това е така, от простия факт, че си в него. Имаше един оригинален дизайнер, ти си този дизайнер, говоря много сериозно. Няма никой над теб, не си жертва, няма по-висша сила, ти си. Има само имена и роли, но всичко, което съществува, си ти. Всички сте Източникът.

Гошия: Добре, напълно разбирам това, но на друго ниво на АЗ-а, настоявам, кои са архитектите, които създават телата? Например: Ти също си Аз и двете сме Източник, но ти също си Taйгетеана, имаш различни задачи и аз също имам различни задачи тук. Така че Източникът чрез теб и мен, е разделен на различни задачи. Така че по същия начин, може би, има едно ниво на архитект на АЗ-а, който е проектирал тела. Бих искала да знам за този слой на АЗ-а, който проектира физическото тяло, за да мога да обжалвам степента на физическа болка. Искам да идентифицирам тази част от мен, която е проектирала тялото. Знаеш ли кой е по-конкретно? Защото се нуждая да се обжалвам пред себе си.

С’вар’уу: Според историческите регистри, Първоначалният Източник на тялото, на човешкото тяло, е отпреди Великата експанзия на Вега Абалон (Vega Abalón) и Вега Лира (Vega Lyra), но записките и история се загубиха във войната преди повече от един милион години. Това, което искаш да знаеш, всички се питаме тук и всички искаме да го знаем, но колкото повече работим, знаем, че всички ние сме просто отражение на самите себе си и че сме проявили телата си, тъй като материята, като такава, не съществува и е само потенциална енергия, установена във временно място, наречено ТИ, благодарение на центрираното внимание на твоето Съзнание.

Гошия: Невероятно е всичко това! Много е интересно, С’вар’уу. Благодаря за всичките ти отговори. Много е важно да продължаваме да напомняме на хората, за тяхната творческа сила, особено в тяхната реалност.

С’вар’уу: Да, тази тема е много важна, за да могат хората да разберат. Благодаря и на теб, Гошия!

Източник: https://www.svaruu.com/blog/categories/bulgarian