A+ A A-

Кога човек е стабилен психически и кога не?

  • Посещения: 39

Бих искала да те попитам...

Кога човек е стабилен психически и кога не? – Човек е стабилен психически, когато е във вътрешно равновесие между ума-интелекта, емоциите-чувствата, вътрешното дете, духа и душата. Когато няма вътрешно равновесие, няма мир и синхронност между тях, тогава има хаос, напрежение, дискомфорт, противопоставяния, несъгласия, противоборства най-вече към себе си. Всичко става дразнител, дори да не е така, дори да няма основания за възприемане на другите и околния свят като провокатори. Психиката е свързана най-вече с ума-интелекта. Те са цяла вселена от мисли, които пряко кореспондират с нервната система, а тя е навсякъде, в цялото тяло и в мозъка също. Мислите са не само лични, но и внушени от вън (от хора, от невидими неразпознаваеми източници),

По тази причина човек полага усилия да контролира ума, да му забранява, да отказва да го слуша или пряко му се подчинява, от което реакцията върху психиката е задвижено колело: сигналите се подават първо към цялостната нервна система, която в резултат на обработката на изживяванията и постъпилата информация подава сигнали към емоциите. Какъв вид емоция предизвиква случилото се изживяване. Трескавата работа по селекцията им кореспондира с чувствата. Те от своя страна са обвързани с вътрешното дете, което е пряк представител на душевността ни. Задвижва се като ответна реакция цялостната клетъчна памет. Тя събужда и изкарва на повърхността спомени от минали изживявания, от историята на настоящия живот или от събития от минали предишни животи.

Реално казано терминът „психически“ не е коректен, защото само по себе си психиката не може да се разглежда самостоятелно. Той е възприет като такъв по силата на навика, наложен от обществото. Психиката е обвързана и с качествата-ресурсите на личността-характера: воля, търпение, стоицизъм, смелост, адекватност, стил на поведение обвързан с мирогледа-разбиранията как да се живее Животът в материалния дуален земен свят, какви са възприятията в дуалността за добро-лошо, хубаво-нехубаво, радвашо-нерадващо. Техните критерии произлизат като такива от придобитата налична практическа лична опитност. Те са базата, която психиката ползва, когато реагира на дадено събитие. За да се определи състоянието на човек, дали е във вътрешен мир и комфорт са нужни всички тези показатели. По-коректно е да се каже, дали човек се чувства балансиран, а не дали е психически не/стабилен.

Какви са симптомите на стабилната и нестабилната психика? – Стабилният-балансиран човек се усмихва, с очи и със сърце, излъчва благост, доброта, спокойствие. Няма напрежение, намръщеност, сериозност, сприхавост, раздразнителност, бягство, бързане, сърдитост както е в обратната ситуация.

И как се работи върху психиката? Как да стане човек стабилен? – Постига се чрез развиване на всеобхватно космополитно мислене-възприятие при което в един миг вижда всички минуси и всички плюсове на дадена ситуация излъчени в обобщено цяло, на дадена появила се мисъл в ума, откъде произхождат, от какъв източник са, каква е целта им, до какво довеждат като резултатности, какво следва да се направи с тях и т.н. По този начин умът селектира и подрежда входящата информация, а оттам се задвижва целият механизъм на обвързаности, за които писах по-горе. Стабилността се постига чрез осмисляне-осъзнаване-анализ, които подпомагат селектирането, кое да се приеме за полезност, кое да се отхвърли като нежелано за задържане в паметта бреме-товар.

Тогава спокойствието довежда до хармоничност между всички пластове на душевността и материалното, т,е. между всичко онова, от което се състоим: дух-душа, ум-интелект, психика-нервна система, емоции-чувства, усет-възприятия, вътрешно дете – организъм-тяло и цялостна клетъчна памет. Когато всички те са в хармония, а не в противопоставяне, тогава има баланс и стабилност. Когато осъзнато се усвояват житейските уроци и се утвърждават, тогава това с постига по-лесно, за по-кратък срок от време-усилия, с нужните ресурси на личността-характера подпомагани от духа и душата. Това е личностен процес. Достигнатото ниво на духовна зрялост и осъзнатост помага много това да се случва с лекота, а не с насилие. То не помага.