A+ A A-

Визуализация медитация за Човешкото общуване и взаимоотношения

  • Посещения: 241

Визуализация медитация

за Човешкото общуване и взаимоотношения

Светъл ясен ден е днес в моя живот. Усмихвам се ведро, с любов и жизнерадост в душата ми. Приветствам живота с “Добре дошъл и в днешния ден!”

Поглеждам към небето. Изпълвам се с хармония и мир в душата си. Поемам дълбоко въздух, задържам го за малко в белите си дробове, докато ги усетя натежали, след това бавно издишам. Поглеждам пред себе си, връщам се към реалността на деня днес. Изпълнена съм с енергия, ентусиазъм да се захвана с радост и желание с всяка една задача, която ме очаква днес да й се посветя, да й дам творческо дръзновение, а те, всичките ме обвързват по един или друг начин с много хора, различни, пъстроцветни палитри-души, с които взаимодействаме, създаваме причинно-следствени връзки от докосванията на душите ни в общите обстоятелства и събития, през които преминаваме.

Замислям се за общуването между хората, за различните човешки общувания във  взаимоотношенията, как ги осъществяваме, какво пораждаме чрез тях, какво ни дават, какво ни вземат, какво ни струват, какви са те, защо са нужни, можем ли или не можем без тях, как аз съм поставена в тях, доколко те са подвластни на моите избори за общуване, до каква степен бих могла да селектирам, да подбирам, преценявам като нужни или ненужни, полезни или вредящи, радостни или травмиращи, доброволни или натрапени. По много критерии свързани с тях потъва душата ми в размисъл, осмисляне, анализи, осъзнаване. Вече знам, запозната съм, че душите ни сами избират родителите си. Причините за това са много и различни.

Родителите ми имат огромна роля и въздействие със следствия за живота на душата ми като жената, която съм избрала, да съм тук и сега. Майка ми, с нейното отношение към мен като нейно дете, чрез възпитанието, което ми е дала в детската възраст, всичко, на което ме е учила, което ми е предала от нейната житейска опитност и мироглед, как да се живее Животът, оформя за мен модела-шаблон за взаимоотношенията ми с всички жени, които срещам по пътя си в живота. Баща ми по подобен начин е оформил в мен модела-шаблон за мъжете, които ми предстои да срещам по пътя, с които влизам във взаимодействие, като противоположния пол.

Замислям се, как повлияват върху мен тези модели-шаблони, които родителите ми са изградили в мен, в детската възраст? Как те определят живота ми, посоките на развитие и израстване в него? Как повлияват на взаимоотношенията ми с хората?Когато майка ми и баща ми, още от мига на моето раждане, са се радвали на появата ми в техния живот, когато са ми показвали любовта си към мен по безброй различни начини, всеки ден, когато са ме хранили с храната-любов, прегръдка, нежност, целувки, милувки, усмивки, разказвали са ми приказки, пели са песнички, на разходка са ме държали ръка за ръка, длан в дланта, интересували са се как съм, какво преживявам, когато са ме изслушвали, споделяла съм с тях притесненията си, когато са ми давали мъдри съвети за нещата в живота, когато дори мълчейки са излъчвали любовта си към мен, това ми е повлияло в оформянето на модел-шаблоните за жените и мъжете, в които има много позитивни характеристики, чистосърдечност, любов, доброта, разбиране, подкрепа.

Възприела съм да вярвам в доброто у човека, да вярвам, че щом модел-шаблоните за жената и за мъжа е позитивен, то мъжете и жените, които срещам в ежедневието си са също като тях, добронамерени, позитивни. Това ме кара с усмивка и радост да давам доверието си, да ги допускам съвсем близо до мен, в общуването ми с тях. Виждам доброто у тях, доброто, което съм видяла и възприела от майка ми, татко ми, с което съм израсла, които са оформили моя житейски мироглед, които са били пример за мен, възприето от тяхното общуване помежду си, като мъж и жена, с любов, доброта, хармония, в единомислие. Нямам нагласата, че мъжете и жените могат да са и други, че могат да обиждат, да нараняват с думи, дела, постъпки, които причиняват страдания, болки, травми, тъга. Това ме кара да задавам много въпроси започващи със “Защо?”

През изминалите години живот ми се случи да преживея предадено доверие, осъзнах какво са обида, ярост, ревност, завист, манипулиране, налагане на воля, ограничаване на свободата, на действията в делата, в заниманията, какво е унижение, отхвърляне, изоставяне, неблагодарност, неоценяване, двуличие, подлост, използване, злепоставяне и какви ли още не варианти на човешко поведение и отношение във взаимодействията ми с жени и мъже, които проявяват негативни характеристики в общуването, които ги няма в моите модел-шаблони, възприети от майка ми и баща ми в детството ми. Осъзнавам, че щом се случва в  живота ми, има какво да уча, придобивайки ценна житейска лична опитност, поуки, опознавайки хората в различни разновидности на общуване, себепроява, на човешко поведение и взаимоотношения.

Когато майка ми или баща ми в моето детство не са ми показвали или давали любов, грижи, нежност, не са общували, разговаряли с мен, не са ме забелязвали, не са се интересували как съм, защо мълча, дистанцирам, какво преживявам, какво се случва с мен, когато не са ме разбирали, когато са ме насилвали да правя каквото те кажат, когато са ме наказвали, ако не изпълнявам волята им, когато са ме ограничавали, когато са отричали и не забелязвали дарбите и талантите ми, когато съм била бреме за тях, когато са ми натяквали, че са нещастни в живота си заради мен, защото съм се появила в живота им, когато се карат помежду си, нараняват се взаимно в мое присъствие, когато по безброй такива начини те са ми показвали какво е общуването между тях, какво е отношението им към мен, тогава в модел-шаблоните за мъжа-жената виждам повече негативни характеристики.

Те стават водещи за мен в отношенията ми с тях, във взаимоотношенията и взаимовръзките, които оказват значимо влияние на личната ми себеоценка. Приемам, че хората са по-скоро лоши, отколкото добри, което ме кара да издигам високи бариери на защита от тях около себе си, държа ги надалеч от мен, не ги допускам до себе си с доверие, съмнявам се в тях, подлагам ги на проверки по различни мои начини, дали ще издържат на тестовете ми за доброта. Трудно решавам да давам доверие, да споделя територията на моя живот с някого, ако се плаша от него. Доверието е много важно за мен! То е свързано със свободата, с достойнството и честта на личността ми!

Спирам за миг, поемам дълбоко въздух. Пресмятам бързо на ум, че за хилядите дни до този момент изживян живот, общувах с какви ли не хора, с които животът ме среща, по една или друга причина, познати, непознати за мен, пожелано или не от мен, в които се създаваха взаимоотношения с добро или с не толкова добро, с различни причинно-следствени връзки за тях, за мен от общуването ни. Осъзнавам, че няма случайни неща, случайни срещи. Всичко случващо се има своя замисъл. 

Щом това се случва като провокация или мотивация за мен, то е за да ми даде възможност да усвоявам ценни уроци, да вадя поуки, променям модел-шаблоните за мъжа и жената с нови критерии, които душата ми диктува какви да са те, такива, така, че да ме подпомагат да привличам към себе си мъже и жени, които ги притежават, а с това се доближават до мен като себеподобни, хора, с които общувам с лекота, усмивка, радост и най-вече с доверие, с които има за какво да разговаряме, споделяме, да правим заедно, с взаимно допълване и хармониране в едно единно цяло, с любов, разбирателство, удоволствие. Осъзнавам, че е време да се разделя със старите мисловни нагласи и възприятия от оформените в детството модел-шаблони за мъжа и жената.

Те са изпълнили мисията си за мен да ме учат на човешки взаимоотношения и доверие по критериите и характеристиките, които моите майка и татко са вложили в оформянето им в детската ми психика. Сега вече мога да ги освободя с радост, благодарност, признателност и любов за учебния процес на живота чрез тях, през който преминах. Време е за ново отношение към мен самата, към общуването-взаимодействия с жените и мъжете в живота ми. Насочвам мислите, енергията, любовта си в посоката на обновлението.

Затварям очи, успокоявам дишането си, моля мислите да отстъпят назад, да ми позволят да се вглъбя в себе си, да се концентрирам и усетя в душата си като цялостна духовна енергийна същност. Пренасям се мислено в духовния свят, У Дома, където цялостните ни души живеят. Насочвам се към сектора за уединение, в усамотение, в тишина, за размисъл, анализ, осмисляне на необходимостите ми. Присядам, обгръщам коленете си с ръце, полагам главата си на тях, в ембрионална поза, както съм била в утробата на майка ми, докато е съзрявало физическото ми тяло в нея. 

Тези мигове изплуват в мен ярко и аз с умиление си спомням възторга на душата ми, че вече съм поела път към нов земен живот, за нови възможности за себепроява и разгръщане на творческия ми потенциал, за усвояване на полезни разнообразни познания чрез житейска опитност, която ме очаква с помощта на съставената от мен програма-живот. Да, знам, че когато сме вече на земята забравяме, че сами сме си я съставили, според нуждите на душата, прецизно подбирайки всичко в нея, подготвено в безброй вариации на случване на резултатите в позитивна или в негативна резултатност. Успокоявам учестения ритъм на сърцето си. Поканвам до мен, в сектора на усамотение, духовните енергийни същности, които сега в живота ми на Земята са в ролята на моите майка и баща.

Те присядат до мен, от едната и от другата ми страна, в същата ембрионална поза, като мен. Усещам силно енергийните връзки между нас, които като тънки нишки излизат от мен и се вливат в тях, както и от тях излизат нишки към мен. Телепатично общуваме. Казвам им:

“Мили души, които сте в ролята на мои майка и татко като хора на земята, въплътени в човешко физическо тяло, избрах ви осъзнато за мои родители в настоящия ми живот, за да утвърдим по положителен начин взаимодействията между душите ни, за да занулим недовършени истории от минали животи с осмисляне, анализ, осъзнаване, благодарност, прошка, любов, благословия. Благодаря ви, че приехте, да сме заедно в този отрязък земно линейно време живот на планетата Земя, при тези условия и дадености, които също имат своята значимост, както за вашите програми, така и за моята!

Доколко имаше или нямаше излъчена храна-любов и подкрепа, разбиране от вас към мен, да, знам, че бе така и по желание на душата ми, защото уроците, които имам да усвоявам изискваха да е така. Вие се справихте по възможно най-добрия начин, на който сте били способни, според житейския мироглед-философия, според модел-шаблоните, които вашите избрани майка и баща са оформили за вас във вашето детството, които сте прехвърлили към мен, частично или цялостно, оформяйки за мен основата, на която стъпих в изучаването на човешките взаимоотношения, доверието, между мъжете и жените.

Признавам, помня как сте се отнасяли към мен като малко дете, как вие сте общували помежду си, как съм си обещавала тогава, че когато порасна и имам свои деца, аз ще им давам това, което не получих от вас. Вие знаете причините защо е било така. Благодаря ви от сърце и душа, с цялата си признателност и любов, че сте ме заченали, че ме има като човек на Земята благодарение на вас, че сте ме отгледали в условия, каквито сте ползвали, че преминах през хилядите дни живот до настоящия момент по начина, по който вие и аз съгласувахме или противопоставяхме с различни гледни точки, желания, очаквания от вас към мен за моята себереализация и прояви в живота ми.

Мила майко, ти оформи в мен модел-шаблона за жената, каква да е тя, какво поведение да има в обществото, в какво да вярва, от какво да се пази, в какво да внимава, как да обича, как да общува с другите жени, как да възприема и взаимодейства с мъжете като другия пол. Знам, мила майко, че ти си била убедена, че си направил за мен най-доброто, на което си била способна. Днес аз съм точно това, което съм като човек, личност, творец, благодарение най-вече на теб, защото успешно си изпълнила мисията си в моето детство, и много години след това, да ме провокираш, да ме мотивираш чрез постъпки и отношение, които си проявявала към мен.

Осъзнавам, мила майко, че този модел-шаблон е изиграл своята важна роля за мен в живота ми. Благодаря ти с цялата си любов! Променям критериите в него, влагам в тях нови, които на мен ми допадат и помагат да влизам във взаимоотношения с жените, които определям като себеподобни, с които имам за какво да разговарям, споделям, правим нещо заедно двете, което ми носи удовлетворение, радост, в което проявявам истинската себе си!

Сега, мила майко, ти си до мен, тук, в духовния свят, и като две души свързани помежду си с тънка невидима нишка, чрез пъпната връв, аз занулявам модел-шаблона, който съм създала за жените в детството си чрез теб.  Запазвам тънката нишка любов, която свързва душите ни. Благодаря ти, мила майко, с цялата си любов и признателност! Сега съм вече свободна да избирам как да общувам с жените, как да се усещам щастлива във взаимоотношенията ми с тях! И ти си свободна, мила майко от тази обвързаност с мен в  настоящия ни живот!

Мили татко, ти си направил много за мен, независимо от това, дали съм осъзнала или не твоята роля в моя живот. В детството ми ти беше ярък пример за мен, как мъжът се отнася към жената, как общува с нея. Чрез теб изградих моя модел-шаблон за мъжете, за взаимодействието ми с тях, дали в общуването ми с тях да им вярвам, да им давам или не доверието си, до колко да ги допускам в моя личен и вътрешен свят. През изминалите години живот, мили татко, много пъти осъзнавах как твоят пример е повлиявал на общуването ми с тях. Осмислям всички истории в живота ми, през които преминах, в които мъжете бяха причина да се радвам, да съм щастлива, да страдам, да ме боли, да се самоизолирам, да се защитавам от поведението и отношението им към мен.

Мили татко, аз пораснах! Вече не се нуждая от модел-шаблона, който възприех в детството си за мъжете чрез теб. Сега си приседнал до мен, в усамотение-размисъл в духовния свят. Искам с цялата си любов и признателност да ти благодаря за ролята на провокатор и мотиватор в живота ми, за да възприемам ценна житейска опитност. Освобождавам се от твоя модел-шаблон, мили татко! Съставям нов за себе си, с критерии и показатели, които на мен ми харесват, които отговарят на моята душевност, на моите усещания за хармонични взаимоотношения с мъжете в живота, по един или друг начин, които водят до радост, щастливи мигове, разбирателство, взаимно допълване, искрена любов! Запазвам святата енергийна нишка любов, която свързва душите ни! Благодаря ти с обич и признателност за всичко, мили татко!...

Поемам дълбоко въздух, бавно издишам. Чувствам се разтоварена, лека, свободна, сякаш съм преродена! Изправям глава, ставам. Майка ми и баща ми също се изправят, поглеждат към мен. Усмихваме се един на друг. Излъчваме силна любов един към друг. Те и аз сме разтоварени от товара на миналото, което сме носили до този момент. Сега ни свързва само чиста свята безусловна любов, каквато има между всички души в духовния свят, такава, каквато Отецът Създател е вдъхнал във всички нас. С това усещане за обновление се връщам мисловно в реалността. Сега аз определям как да общувам с мъжете и жените, с които животът ме среща, при едни или други обстоятелства, без да се повлиявам от никого. Това ми дава свободата да творя сама щастието си, по начина, по който аз го разбирам и желая!

Отварям очи, с радост се усмихвам. Жизнерадостна съм! Въодушевена съм! Свободата ме изпълва цялата! Животът ме очаква и аз се завръщам в него с цялата мощ на любовта в мен! Свободата е прекрасно усещане! Така е! Така ще е и занапред! Амин.

Галя Йосифова