A+ A A-

Към Ошвешт - Въпроси - Отговори - част 10

  • Посещения: 925

Въпроси към моята духовна наставница Ошвешт и отговорите към тях – част 10

Българите и България - имат ли и какво значение за планетата минало, настояще, бъдеще?

Чудесен въпрос за конкретна държава и националност. Всички държави и националности по света имат своята роля и значимост, щом ги има, щом съществуват. Конкретно държавата България има своето минало, своето настояще и своето бъдеще, които с в условно размити параметри, защото явни са само тези знания и информация, които осъществяват интересите на власт-имащите. Всеки народ има своята предопределеност, карма, история, роля, значимост, както за  себе си, така и за всички останали в общото цяло. Ролята на българите е да експериментират и докажат силата на духа в душата, като преминава в безброй превъплъщения в условията на материалния свят, за да получат познание, което анализирано и осмислено носи ценни поуки както за българския народ, така и за целия свят. Това прави нацията значима и важна за всички останали по света, но само в една конкретна област, а именно издръжливостта, докато всички други нации и държави имат други мисия и роля, които също на свой ред ги изпълняват по своя си начин. Така сумарно мисиите и ролите на всички народи и държави по света обобщават общата картина на живота на цивилизацията на земята. Не може да бъде еднаква за всички и навсякъде по земята, защото ако беше така, то животът на земята не би продължавал да съществува.

Прието на  10.08.2011г. от  Ошвешт през  Галя  Йосифова - Виния

Как да се освободи човек от негатвно енергийно въздейстие върху него от друг човек?

Добър въпрос. Това, за което ме питаш, се отнася за много хора по земята, защото всяко едно общуване е всъщност само по себе си енергиен обмен. Той няма как да бъде намален или усилен като въздействие върху единия или другия, ако човекът (който го усеща сензитивно това въздействие/влияние върху себе си), не го позволи. Какво може да се направи в такива случаи? Най-различни методи има. Това, което аз бих дала като съвет е, да се каже молитва за благодарност и прошка към този, който е упражнил влиянието, т..е. да благодари, че чрез тези си действия към него “зложелателят” му е обърнал вниманието в посоката, в която вижда и ясно осъзнава къде е уязвим, къде са слабите му места и да предприеме мерки да се защити енергийно (с молитви, с талисмани, с ритуали и най-вече с вяра, че е недосегаем за ничие чуждо влияние/въздействие върху себе си, което да го контролира и ръководи действията му в живота му), да прости на “зложелателя” за причиненото страдание и преживяванията с негативен характер за него и накрая да му изпрати много любов, искрена и чиста, от сърце и душа казана, и да му пожелае да му се случва всичко онова, което би го направил щастлив - любов, щастие, разбирателство, материални блага, благополучие..., всичко онова, което той самият желае на него да му се случва, защото така ще трансформира изпращания към него негативен енергиен поток в позитивен. Само с мисъл, молитва, силна вяра и убеждение се преодоляват подобни енергийни влияния и вмешателства в живота от страна на недобронамерени хора. Успех!

Прието на  23.08.2011г. от  Ошвешт през  Галя  Йосифова - Виния

По какъв начин се отразява слънчевото гледане на хората?

По различни начини, различни като степен на въздействие и общи като едно комплексно цяло. От една страна директното навлизане на много ярката светлина в ретината на окото заздравява, като с лазарен лъч, всички нервни клетки, прави ги стабилни и уягчени, подобрява се зрението, лекуват се различни очни болести и дискомфорт в зрението. Това е на физическо ниво, като въздействие върху орган на физическото тяло. На енергийно ниво проникването на слънчевата ярка светлина, чрез ретината на окото в енергийното тяло на човека се възприема като слънчев, енергиен светлинен душ, който в продължение на времето на гледане циркулира из енергийното тяло и заздравява всички нанесени “пробиви и пукнатини”, които човек придобива в ежедневието си, когато общува със себеподобните си от различни нива на развитие, с различен тип интереси и взаимоотношения. Няма нищо постоянно, затова редовното гледане на слънцето е най-доброто средство за това заздравяване и укрепване на енергийното тяло на човека. Когато няма слънце и няма как то да се гледа, тогава се използват ресурсите на депата, които енергийното тяло трупа. Те стигат като резерв за една седмица. 

Зимният период е най-тежък за хората, когато няма слънце, затова и енергийно те се чувстват по-изтощени, защото депата с резерви са изчерпани. Алтернативата за слънчевото гледане през зимата може да бъде гледането на снимка или на екран на изгрев или на залез. Тогава паметта на енергийното тяло, възприемайки образа на залеза или на изгрева, придобива способността да генерира сама тази светлина като вътрешен заряд и по този начин като изкуствено създадена, но пресъздадена светлина да зареди енергийното тяло, също както е солариумът за физическото тяло. Освен тези две основни въздействия има и трето. Тази слънчева светлина обхожда всички чакри спираловидно и въртеливо, като се задържа най-много там, където за съответния ден има най-голяма необходимост от въздействие. Отвътре в енергийното си тяло човек свети като електрическа крушка, с различна интензивност и сила (вата). Тази вътрешна светлина захранва душата с енергия, с устрем и с дръзновение да извършва делата си на земята. 

Когато човек не гледа слънцето целенасочено, възприема тази светлинна енергия чрез кожата си. Когато човек се намира в затворени пространства и няма пряк достъп до слънчева светлина се получава недостиг на слънчево захранване, което го прави изнервен, сприхав, депресиран, уморен, защото слънчевата светлина не е заредила с енергия депата на енергийното тяло на човека. Получават се липси, които при дълготрайно изпразване от енергия се трансформират в оформления, нещо като бучки или малки топчици сбита негативна енергия, които предизвикват освен енергиен, също и емоционален дисбаланс у човека, защото чакрите не са прочистени от ежедневните наслагвания. Така се получава верижен процес, който е положителен, когато има редовно захранване със слънчева светлина и негативен, когато такъв липсва или е нередовен и цикличен.

Прието на  23.08.2011г. от  Ошвешт през  Галя  Йосифова - Виния

Животът училище ли е или просто трябва да си спомним коя е нашата истинска същност?

Въпросът е двустранен и не може да се раздели с “или”. Животът е училище за душата и за нея това е най-голямото желание и подарък, когато се намира у дома в духовния свят. Писала съм вече за това и друг път. Душата се развива и израства чрез всяко едно превъплъщение, когато слезе на земята и всяко едно страдание, всяка болка, всяка трудност, всяка загуба са пожелани от нея самата, за да придобие опитност и познание чрез тях. Те правят живота стойностен. Радостта и щастието са подарък за душата, за добре усвоените уроци, а не обратното. Да помните своята същност е нещо перманентно, без него не може, но това не означава да помни всичко преживяно и научено от всички предишни животи. Има разлика.

Прието на  26.08.2011г. от  Ошвешт през  Галя  Йосифова - Виния

Какво е ревността?

Кратък и дълъг отговор. Краткият е – болест на егото и чувство за собственост, до около 80%. Останалите са душевна болка от преживяното отношение засягащо душата и емоционалната система. Дългият отговор е: Ревността е посестрима на любовта и те вървят ръка за ръка, защото една без друга не могат. Ревността е обърнатият образ на любовта в огледалото, в което човек се оглежда. Любовта е взаимоотношение между двама, които са се допуснали един друг в личното си и интимно пространство, гласували са си доверие. Когато доверието е взаимно, тогава ревността спи. Когато се появят съмнения, дори и най-малките, те започват да захранват ревността и тя от своя страна започва да подава сигнали за нередности във взаимоотношенията. Тя може да подсили любовта и доверието, когато опровергае съмненията, но може и да я разруши, ако засегне егото и го доведе до болестно състояние, защото егото приема обекта на любовта като собственост, която не иска да загуби, ако усети такава опасност и още – наранена се чувства душата, защото е била пренебрегната, изоставена, игнорирана. Всичко това в общ образ ревността прави с голяма сила и ако се захранва с енергия, става по-силна от посестримата си – любовта и я разрушава, убива я.


Прието на  14.08.2011г. от  Ошвешт през  Галя  Йосифова - Виния

Откъс от книгата “Смисълът на живота”, 1-ва книга от трилогията В ПОЛЗА ЗА ЧОВЕКА

https://galjajosifova.com/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D0%B8