За живота на Елена Блаватска – 1-ва част

За живота на Елена Блаватска – 1-ва част

Елена Блаватска е родена на 12 август 1831г. в Екатеринослав, Украйна. На 08 май 1891г. напуска земния живот.

Бащата Пьотр Алексеевич Хан, полковник от руската армия, служил в артилерията, бил известен с острия си интелект и прогресивни възгледи, страстен по отношение на науката, събрал обширна библиотека, кореспондирал с европейски учени. Майката, Елена Андреевна Фадеева, произхождала от древен род на князе, потомци на Рюрик. В семейството на принцесата се предавали легенди от поколение на поколение за мистичните дарби, притежавани от някои членове на техния род, била и писател, автор на няколко романа, преживявала пророчески сънища, можела да предвижда бъдещи събития.

Още в първите дни от живота на бебето Елена станало ясно, че е наследило нещо повече от синята кръв и военната доблест на предците си. В къщата започнали да се случват странни неща. Чиниите се движели по масата без видима причина. В детската стая се чували гласове, въпреки че никой друг нямало там. Детството на Елена било изпълнено с мистерии и необясними случки. На година и половина произнесла първата си дума, но не „мама“ или „татко“, а „Мория“, име, което никой в ​​семейството не бил чувал. На две години започнала да говори за чичковци в бели одежди, които идвали до креватчето ѝ през нощта и я учели на важни неща.

Отначало родителите отдали това на детско въображение. Постепенно започнали да забелязват, че знанията на дъщеря им очевидно надвишават възрастта ѝ. На три години започнала да говори не само на руски, но и на езици, които никой друг в семейството не знаел. Лесно превключвала от френски на немски, след това започвала да говори на непознат език със странни звуци. Учителят, който преподава на по-големите деца, бил изумен от способностите на  момиченцето. Той имал класическо образование, прекарал няколко години в пътуване из Европа.

Езикът, на който говорела тригодишната Елена, му бил непознат. „Звучи като тибетски“, казал той веднъж, изненадан от собствените си думи. Момичето говорело диалект на тибетски, въпреки че никой не можел да обясни откъде го знае. Родителите не отдавали голямо значение на тези детски фантазии, несъзнавайки, че дъщеря им вече била под закрилата и надзора на великите учители на човечеството. На четиригодишна възраст Елена започнала да преживява събития, които не можело да се припишат на детско въображение. Тя прекарвала часове в игра с невидими приятели, водейки дълбоки разговори с тях.

Понякога прислужниците я чували да задава въпроси и след това внимателно да слуша отговорите, въпреки че била сама в стаята. На техните запитвания Елена отговаряла, че разговарят с учители, които ѝ разказват за далечни земи и я учели на мъдрост. Момичето започнало да проявява способности за предвиждане. Знаела предварително кога някой в ​​домакинството ще се разболее, предсказвала времето няколко дни предварително. Веднъж спасила цялото семейство, като настоявала да не ходят на разходка. По-късно се оказало, че карета се разбила на пътя, по който планирали да тръгнат. На петгодишна възраст Елена се научила да чете, схващайки същността на текстовете с изумителна скорост.

Прекарвала часове наред в библиотеката на баща си, прелиствайки книги, не предназначени за нея, неподходящи за нейната възраст. Била особено привлечена от трудове по философия и история на религиите. Можела да преразказва съдържанието на прочетеното с такива подробности, че удивлявала възрастните. На шестгодишна възраст Елена започнала да вижда аурите на хората, цветни сияния около фигурите им. Описвала настроенията и личностите на хората по цвета на аурите им. Наблюденията ѝ винаги били точни. Слугите започнали да се страхуват от младата дама, която можела да вижда през тях.

Родителите ѝ се чудели за природата на необичайните способности на дъщеря си. На седемгодишна възраст Елена преживяла събитие, което завинаги променило живота ѝ. Случило се в ясен августовски ден през 1838г. Момичето играело само в градината на имението до беседката с рози, когато изведнъж усетило, че е наблюдавана. Обръщайки се видяла величествената фигура на мъж, облечен в бели ориенталски одежди. Непознатият бил висок, с благородни черти и пронизителни тъмни очи. Черната му коса била прибрана под бял тюрбан.

Целият му вид излъчвал изключително достойнство и мъдрост. Елена изобщо не се уплашила. Напротив, чувствала се така, сякаш познава този мъж отдавна, сякаш вече са се срещнали в сънища или във видения. Мъжът се приближил до детето с бавни, премерени стъпки, спрял на няколко метра. Гласът му бил дълбок и мелодичен, с лек акцент, който момичето не можело да определи. "Елена, знаеш ли, че душата ти не е дошла на този свят случайно? Ти беше избрана за велика мисия.“ Момичето не се уплашило от странното обръщение, а с детска невинност попитала: "Кой си ти, чичо, откъде знаеш името ми?“

Непознатият се усмихнал с мила, топла усмивка, вдъхнаща доверие. "Аз съм твоят пазител, дете“, отговорил той, "Този, когото наричат ​​учителят Мория в далечен Тибет. Изпратен съм от Властелините на Мъдростта, за да те подготвя за велика служба на човечеството. Ти си избрана да станеш мост между Изтока и Запада, между древната мъдрост и съвремието. Чрез теб в света ще дойде учение, което ще промени хода на историята.“ Думите на учителя  не били странни за Елена. Тя чувствала, че винаги е знаела това, но временно е забравила. "И какво да правя?“, попитала тя със сериозност, неподходяща за възрастта ѝ.

"Все още е твърде рано“, отговорил Мория. "Първо, трябва да се подготвиш. Предстои ти дълъг път на учене и изпитания. Ще посетиш много страни, ще изучаваш различни традиции и религии, ще се срещаш с мъдреци от различни народи. Едва когато дойде времето.“ Учителят й връчил малък амулет, златен медальон във формата на сърце с гравиран върху него символ, наподобяващ преплетени пръстени. "Този ​​знак ще ти помогне в трудни моменти.“, казал той. "Ще ти служи като напомняне за нашата среща. Носи го винаги със себе си.“ “А кога ще те видя отново?“, попитала Елена, инстинктивно разбирайки, че тази среща е специална. „Когато бъдеш готова.“, отговорил Мория.

"Междувременно, помни, не си сама. Ние винаги бдим над теб и ти помагаме, дори и да не го виждаш.“ След това мистериозният учител бавно се отдалечил към края на градината. Елена отместила поглед за миг и когато погледнала отново, нямало никой. Само лекият аромат на сандалово дърво във въздуха напомнял за необичайната среща. Момичето здраво стиснало подаръка на учителя в ръка, втурнала се в къщата, но на никого не казала за случилото се. Инстинктивно разбирала, че това трябва да остане нейна тайна.

От този ден нататък способностите на Елена започнали да се проявяват още по-ясно и отчетливо. Започнала да вижда аурите на хората не само като цветни сияния, но и да чете от тях техния характер, настроение и дори намеренията им. Момичето се научило да предсказва събития с удивителна точност. Сънищата ѝ често се оказвали пророчески. След срещата си с мистериозния учител съзнанието на Елена сякаш се отворило. Започнала да възприема света по съвсем нов начин. Виждала връзките между всички неща, разбирала скритите причини за събитията, усещала енергийните потоци проникващи във всички живи същества.

На 8-годишна възраст Елена започнала да води личен дневник. Записвала виденията и пророчествата си. Много от тези записи изглеждали фантастични дори на нея, но знаела, че са истина. Дневникът ѝ включвал предсказания за летателни апарати, по-тежки от въздуха, дистанционно предаване на изображения и машини, способни да изчисляват по-бързо от хората. „Големи промени очакват страната ни.“, написала тя на деветгодишна възраст. “Старото ще се срути, новото няма веднага да намери правилния път, но в крайна сметка Русия ще стане духовен лидер на света.“ Тези пророчества написала 80 години преди Революцията от 1917г. До 10-годишна възраст Елена можела да чете свободно на четири езика, изучавала латински и старогръцки.

Привличали я много трудовете на древните философи, на Платон, неоплатониците. Прекарвала часове в изучаване на техните учения за душата, висшите светове и пътя към познанието на истината. Родителите ѝ били изненадани от интересите на дъщеря си, но не се намесвали в образованието ѝ. На 11-годишна възраст Елена започнала да изпитва явления, които съвременниците ѝ наричали полтъргайсти. В нейно присъствие предмети се движели сами, чували се чукащи звуци и други звуци с неизвестен произход. Понякога във въздуха се материализирали цветя или малки предмети. Момичето не контролирало съзнателно тези явления. Те се случвали спонтанно, особено когато била емоционално превъзбудена.

Слугите шепнели за зли духове. Родителите на Елена, образовани прогресивни хора, разбирали, че имат работа с нещо необичайно, но не непременно зло. Те поканили няколко учени от столицата за консултации. Те не успели да обяснят феномените. На 12-годишна възраст Елена вече четяла философски произведения за възрастни, говорела свободно седем езика, макар, че много от тях не ѝ били преподавани. Прекарвала цялото си свободно време в библиотеката на баща си, която се смятала за една от най-добрите частни библиотеки в провинцията.

Привличали я книги по източна философия, история на религиите и древни цивилизации. Момичето съставяло подробни бележки за своите видения за бъдещето. В тях се говорело за големи войни, които щели да обхванат целия свят, за революции, които щели да променят политическата карта на планетата, за научни открития, които щели да трансформират живота на човечеството. Много от тези предсказания изглеждали абсурдни в средата на 19 век. По-късно се оказали забележително точни. На 13-годишна възраст Елена вече изпитвала това, което наричала извънтелесни преживявания. По време на тези преживявания усещала как съзнанието ѝ се отделя от физическото ѝ тяло и пътува до други места.

Можела да описва подробно градове и държави, които никога не е виждала, да разказва за събития, случващи се в други части на света. Веднъж описала с подробности вулканично изригване на далечен остров. Няколко месеца по-късно семейството научило от вестниците, че такова изригване наистина се е случило точно по времето, когато Елена го е видяла, всеки детайл съвпадал с нейния разказ. На 14 години започнала да получава по-систематични съобщения от своя невидим учител. Тези съобщения идвали по време на медитация или в специално състояние на съзнанието, подобно на транс.

Елена записвала получената информация. Натрупала тетрадки пълни с текстове на философски и духовни теми, чиято дълбочина изумявала възрастните. Тези бележки обсъждали структурата на Вселената, законите на кармата и прераждането, скритите сили на природата и човечеството. Учителят разказвал на Елена за седемте плана на съществуване, йерархията на духовните същества ръководещи човешката еволюция, космическите цикли, периодите на цивилизационно развитие. "Пригответе се за велико пътешествие.“, пишела четиринадесетгодишната Елена под диктовката на невидим учител. „Ще трябва да преминете през много страни и народи, да изучите различни традиции и учения, преди да сте готови да приемете пълното учение, което ще промени света. Всяка среща, всяко преживяване ще бъде част от вашата подготовка.“

До 15-годишна възраст способностите на Елена достигнали такова ниво, че нейните феномени започнали да привличат вниманието не само на местното общество, но и на столичните учени. Тя можела да движи мебели със силата на мисълта, да бие камбани в празна стая, да материализира предмети. Най-удивителното било, че можела да чете мислите на хората, да предсказва действията им с изумителна точност. При семейство Ган започнали да идват посетители от различни градове, учени, лекари и членове на духовенството. Всички искали да станат свидетели на руското чудо със собствените си очи.

Някои се опитали да изобличат Елена като измамница. Всички опити за откриване на фалшификата завършвали с неуспех. Явленията се случвали при всякакви условия и в присъствието на най-строги наблюдатели. Славата не донесла радост на Елена. Тя разбирала, че способностите ѝ не са самоцел, а средство за постигане на по-важна мисия. В дневника си написала: "Всички тези явления са просто детски играчки в сравнение с ученията, които трябва да предам на хората. Но аз още не съм готова. Имам още много да уча.“

Когато Елена навършила 17 години, родителите ѝ решили, че е време да се омъжи. Избрали за неин младоженец четиридесетгодишния чиновник Никифор Блаватски, богат и влиятелен мъж, но напълно неподходящ за млада жена с нейните необичайни интереси и способности. Тъй като бракът не бил консумиран, след три месеца Блаватска го изоставя, но запазва фамилията на благородника. Елена разбирала, че омъжването ще погребе духовните ѝ търсения, ще направи невъзможно изпълнението на мисията, за която говорил нейният учител. В нощта преди сватбата тя взела решение, което разтърсило цялото семейство и местната общност. Тя избягала от дома, оставяйки само бележка: "Не ме търсете. Трябва да изпълня това, за което съм дошла на този свят.“

Започнала пътешествие, което щяло да  продължи над 20 години и че то щяло да я отведе до най-отдалечените кътчета на планетата. Елена разбирала, че трябва да изучи всички основни религиозни и философски традиции на света, преди да е готова да приеме напълно ученията на своите мистериозни наставници. Първата ѝ спирка била Константинопол, град, където се срещат Изтокът и Западът, християнството и ислямът. Тук седемнадесетгодишната бегълка за първи път се сблъсква със суровата реалност на живота без защитата на семейството или социалното положение. Необичайните ѝ способности бързо привлекли вниманието на местни мистици и окултисти. В Константинопол Елена се запознала с ученията на суфиите, мюсюлмански мистици, които търсели пряка комуникация с божественото чрез специални практики и състояния на съзнанието.

Суфиските наставници разпознали сродна душа в младото руско момиче, споделяли знанията си с нея. Елена била особено впечатлена от стария дервиш Хасан ибн Мохамед, който я учил на техниката за навлизане в екстатични състояния и общуване с духовни същества. "Душата ти идва от Изтока.“, й казал той. "Съдбата те води към синтеза на всички учения. Ти ще се превърнеш в мост между световете.“ От Турция пътят водел към Египет, земя на древни мистерии и скрити знания. В Кайро Елена прекарала няколко месеца в изучаване на останки от древна мъдрост в коптски манастири и сред арабски магьосници.

Тук за първи път чува за съществуването на Великото бяло братство, тайно общество от посветени, които ръководят духовната еволюция на човечеството от скрити убежища в различни части на света. Елена прекарала почти две години в Египет. Това време се превърнало в един от най-важните периоди в нейното духовно развитие. Земята на пирамидите и древните храмове пази следи от най-великите мистерии на древността, младата руска търсачка жадно попивала тези знания. В Кайро срещнала потомствения магьосник Ахмед ал-Масри, произхождащ от семейство съхранявало древноегипетските традиции в продължение на много векове. Този човек изумявал съвременниците си със способностите си.

Можел да лекува с полагане на ръце, да предсказва бъдещето, дори според слуховете и да възкресява мъртвите. "Кръвта на фараоните тече в теб.“, казал той на Елена при първата им среща. "Душата ти вече е посещавала тази земя преди хиляди години. Ти беше жрица в храма на Изида и притежаваше големи знания. Сега е дошло времето да ги изпълниш.“ Под ръководството на Ахмед Елена изучавала древен Египет. Научила се да чете йероглифи, да разбира символичния език на древните текстове. Особено я впечатлили текстовете на пирамидите, най-старите религиозни текстове на човечеството, описващи пътуването на душата след смъртта и методите за постигане на безсмъртие.

В тайна камера под джамията Ал-Азхар Елена преминала през серия от посвещения, които я отварили към нови нива на съзнание. По време на една от тези церемонии тя имала преживяване близо до смъртта и пътуване към отвъдния живот. Видяла различни равнини на съществуване, срещнала се с душите на мъртвите, получила пряк опит за безсмъртието на душата. "Няма смърт.“, написала тя след това преживяване. "Има само преход от едно състояние в друго. Тялото е само временна обвивка. Душата е вечна, преминава през превъплъщения, натрупвайки опит и мъдрост.“ В Александрия Елена се натъкнала на останките на известната Александрийска школа, която в древността била център за синтез на различни философски и религиозни традиции.

Местни учени ѝ показвали тайни текстове, които по чудо оцелели след разрушаването на Александрийската библиотека. От Египет Елена пътува до Гърция, където изучавала наследството на древната елинска философия. В Атина прекарала месеци в изучаване на трудовете на Платон, Аристотел и неоплатониците. Била поразена от дълбочината на древногръцката мисъл и способността на древните философи да проникват в най-дълбоките мистерии на съществуването. В манастира на Света гора, Атон, Елена се срещнала с православни мистици, запазили древните традиции на исихазма - учението за пряко общение с Бога чрез специални духовни практики.

Атонските старци изненадани открили, че младата жена притежава способности, които монасите придобиват едва след десетилетия аскетична практика. "Душата ти вече е изминала дълъг път.“, й казал един от старците. "Но бъди внимателна, големите знания носят голяма отговорност.“ Елена започнала да привлича първите си ученици, привлечени от нейните необичайни способности и дълбоки познания. Сред тях били младият английски аристократ Джордж Фелт, изучаващ древна философия и френската художничка Мари Дюбоа, която притежавала ясновидски способности. Заедно сформирали малък кръг, изучаващ сравнителното религиозно изкуство и окултните науки.

Елена обучавала своите спътници на основите на медитацията, развитието на психичните способности и разбирането на символичния език на древните учения. Още тогава нейният забележителен талант като учител и способността ѝ да предава сложни идеи в достъпна форма били очевидни. През 1851г. Елена за първи път опитала да влезе в Тибет, но тибетските власти отказвали да допуснат европеец в забранената страна. Тя решила да отиде в Америка, за да изучава традициите на местните народи и се запознае с развиващото се спиритуалистично движение там. Пътуването през Атлантика с платноходка отнело повече от месец. По време на буря корабът почти потънал.

Много пътници вярвали, че спасението дошло чрез молитвите и заклинанията на Елена. Капитанът на кораба разказвал, че видял руска пътничка да стои на палубата по време на най-силната буря с вдигнати ръце. Вълните сякаш се разделили пред кораба. В Ню Йорк Елена се потапя в атмосферата на младата американска демокрация. Страната преживявала период на бързо развитие. Идеите за равенство, свобода и безграничен човешки потенциал витаели във въздуха. Това била съвсем различна енергия в сравнение с древните цивилизации на Изтока. Елена изучавала този нов тип съзнание с интерес.

Запознала се с лидерите на спиритуалистичното движение, което тогава процъфтявало в Америка. Спиритуалистите твърдели, че могат да общуват с душите на мъртвите чрез медиуми, провеждали множество сеанси. Елена бързо се убедила, че много от тези явления наистина се случват и били много интересни. За нея срещите с индиански шамани се оказали повратна точка. Индианските народи запазили древни традиции за общуване с духовете на природата и пътуване до други светове. Елена прекарала няколко месеца сред племената иракци и сиукси, изучавайки техните ритуали и митология.

Стар шаман на име Орлово Перо разпознал сродна душа в нея. "Ти идваш от друга земя, но твоят дух познава нашите пътища. Великият Дух говори чрез теб на езика на всички народи.“ Под негово ръководство Елена преминала през ритуал на видение, по време на който получила пророчество за бъдещето на Америка. Тя предвидила голяма война между Севера и Юга, която започнала 10 години след видението ѝ. Елена предсказала премахването на робството и обединението на страната, но също така предупредила, че раната в душата на американския народ ще се нуждае от много време, за да заздравее. записала тези пророчества в дневника си. По-късно те били потвърдени от събитията от Гражданската война.

От Северна Америка Елена пътувала до южната част на континента, където искала да изучи наследството на древните цивилизации на инките и маите. Пътуването из Южна Америка в средата на 19 век било изключително опасно начинание. Елена не се обезкуражила от трудностите. В Перу се изкачила на Андите, посетила руините на древни храмове и пирамиди. Местните индианци ѝ разказвали легенди за бели учители, които уж са дошли от чужбина и учили предците на астрономия, математика и строителство. Тези истории поразително напомняли на легендите на други народи за мъдри наставници на човечеството.

В изоставен храм Елена открила древни ръкописи на кечуа, описващи методи за духовно развитие и пророчества за бъдещето на човечеството. Прекарала месеци в изучаване на тези текстове, с помощта на местни жреци, които още пазели знанията на своите предци. Особено я поразило пророчеството за времето на голямото пречистване. Когато старият свят се срине, предсказвал древният текст, ще дойде време, когато децата на слънцето ще се завърнат на Земята и ще научат човечеството да живее в хармония с природата и с космоса.

В Бразилия Елена се запознала с традициите на черната магия, които африканските роби донасят в Новия свят. Тя изучила ритуалите на вуду и сантерията, но бързо осъзнала, че тези практики са свързани с тъмни сили и могат да причинят вреда на практикуващите и на другите. След няколко години пътуване из Америка, Елена се завърнала в Европа с богатство от безценни знания и опит. Посетила Англия, където изучавала разрастващото се окултно движение там.

Във Франция се срещала с последователите на Елифас Леви, един от основателите на съвременния окултизъм. В Германия се срещала с изследователи на мистични традиции. В Лондон тя присъствала на среща на Лондонското спиритуалистко общество. Там демонстрирала своите феномени пред учени и аристократи. Британската преса писала за руската чудотворка, която изумила лондонското общество с невероятните си способности. Елена разбирала, че всичко това е подготовка за главната ѝ цел в живота.

В Париж изучавала херметическата традиция и Кабала при известния окултист Елифас Леви. Той я впечатлил със своята ерудиция и дълбоко разбиране на символичните учения. „Ти притежаваш ключовете за всички мистерии.“, й казал той, "Трябва да намериш вратата, към която пасват тези ключове.“

Продължава във 2-ра част...

Източник:

https://www.youtube.com/watch?v=BzpKwvWuiPU

превод: Галя Йосифова