A+ A A-

Духовни причини за болестите и как да ги лекуваме – от ученията на Елена Блаватска

  • Посещения: 233

Духовни причини за болестите и как да ги лекуваме

от ученията на Елена Блаватска

Истинската причина за болката не са физическото тяло или обстоятелствата в живота, а нещо, което повтаряте всеки ден, без да го осъзнавате. Мъдростта казва: “Ако вярваш с всички сили, че си здрав, силен и балансиран, и поддържаш това убеждение с вяра и постоянство, тялото ти ще се трансформира не отвън навътре, а отвътре навън.“ Мисълта е архитектът на материята. Това, което мислиш, това ставаш. Може ли простото мислене по различен начин да излекува хроничен физически проблем? Може ли мисълта да промени тялото?

Колко пъти сте вярвали, че нещо най-сетне се е променило? Едно съмнение е достатъчно за да се разпадне всичко. Мисълта не е просто идея. Тя е творческа енергия. Ако тази енергия е замърсена със съмнение, вина или страх, тя ще генерира точно това, от което се страхувате. Ако повярвате с цялата си вяра, че сте изцелени, ще бъде ли това истина? Тялото е продължение на ума. То е оформено от него. Ако умът ви дълбоко вярва в нещо, тялото ви се привежда в съответствие с това убеждение. Човешкият ум е рожба на божественото.

Той е мостът между невидимото и видимото, преживява със собствени очи това, което изглежда немислимо. Болестта не започва в тялото. Тя започва в ума и свършва, когато умът се освободи. Колко често са ви посещавали усещания за слабост, ограничение, недостатък? Това не са произволни мисли, а команди, които тялото ви възприема като абсолютни истини. Това не е напразна позитивност. Какво създавате в момента с мислите, които имате? Трансформирайте ума си в инструмент за изцеление. Съвестта е първото лекарство.

Готови ли сте да се осмелите да мислите различно? Голяма част от това, което чувствате в тялото си, не произхожда от тялото ви. Това, което мислите, е истинският корен на това, което изглежда невъзможно да се промени. Има болки, които не са причинени от падания, болести или инциденти. Има болки, които са инструктирани. Има болести, които, въпреки че изглеждат биологични, се подчиняват на невидими заповеди. Заповеди, които сте си давали ден след ден, мисъл след мисъл. Това, в което вярвате всеки ден, без дори да го осъзнавате, оформя вашата реалност.

Това важи за всичко: от това как тялото ви реагира на храната, до това, как се справяте с взаимоотношенията, страха, стреса и дори с парите. Вашите мисли не са безобидни. Те са команди, директни инструкции, които умът превежда в заповеди. Тялото ви не може да ги поставя под въпрос. То се подчинява. Нервната ви система, дишането ви, енергията ви, хормоните ви, стойката ви - всичко започва да реагира на това, което умът ви най-силно вярва, че е истина. След като едно убеждение е кристализирало, то е склонно да се придържа към едни и същи маршрути, да повтаря едни и същи мисли, да подсилва един и същ сценарий.

Това се нарича емоционално самозапочване. Има и друго, по-фино, по-дълбоко ниво, на което повторението на мислите започва да променя химията на тялото. Невронауката вече знае, че мислите генерират емоции. Емоциите генерират хормони. Хормоните променят физиологията. Това, което мислите, променя начина, по който дишате, храносмилате, спите, движите се и с течение на времето тялото ви се адаптира към този модел. Това се превръща в нещо, което съзнателно поддържате. Вие създавате физическото си състояние от команди, които често не са ваши. Те са наследени, повтаряни или научени.

Точно както сте ги програмирали, можете да ги препрограмирате. Блаватска учи, че умът е връзката между душата и тялото. Той е мост, където невидимите модели стават видими. Това, което често мислим, се превръща в мисловна форма, жива енергия, която оформя нашата субективна, а след това и обективна реалност. Мисълта в този смисъл не е просто абстрактна идея, а семе, което се ражда на фините планове и процъфтява на плътни планове, като физическото тяло. Това, което не може да се види, не може да се лекува с формули. Това включва и съвестта. Как да промените това? Как да промените убеждение, вкоренено в продължение на много години?

Първото е да разпознаете модела. Дайте име на мисълта. Направете видимо това, което действа като невидима сила. Можете да трансформирате само това, което сте готови да погледнете честно. Второто решение е да промените сценария. Ако си мислите ежедневно: „Аз съм слаб“, започнете ясно да го формулирате: „Аз съм силен. Тялото ми е устойчиво. Енергията ми се обновява с всяко вдишване.“ Не го казвайте така, сякаш лъжете себе си. Кажете го така, сякаш някой пренаписва историята. Защото точно това правите. В началото тялото ви ще се съпротивлява, умът ви ще се опитва да саботира, ще упорства.

Препрограмирането се случва чрез съзнателно, твърдо и постоянно повторение. То не разбира логиката; то разбира повторението. Промяната на мислите ви не означава да отричате болката. Не означава да се преструвате, че всичко е наред, когато не е. Не е усмивка отвън и писъци отвътре. Промяната на мислите ви променя структурата на вътрешния ви отговор. Той гледа на болката и казва: „Виждам те, но ти вече няма да ме доминираш.“ Той поглежда ограниченията и казва: „Може би е било част от моята история, но не определя съдбата ми.“

Нужно е да мислите различно, дори когато не чувствате нищо, защото това е движението, което разчупва модела. Тялото е бавно. Отнема му време, за да реагира на новия език, но то слуша. колкото по-ясно, последователно и по-съгласувано е посланието, което изпращате, толкова по-бързо ще започне да реагира. Когато промените вътрешната си вибрация, светът започва да реагира различно. За да започнете тези промени, не е нужно да чакате трагедия, срив, криза. Изберете нова мисъл, която да поддържате през следващите дни. Задържането на стара болка също изисква усилия. Страданието изсмуква енергия.

Разликата е, че вече сте свикнали с него. Блаватска казва, че човекът е спящ Бог, забравящ себе си. Да се ​​събудиш означава да си спомниш, че мислите ти не са безобидни пътници. Те са творчески личности. Ти си жрецът, който решава кои идеи влизат в храма на ума ти. Всеки избор създава път. Въпросът е дали искаш да продължиш по същия път или си готов да оформиш нов маршрут. Защо тялото се съпротивлява, умът саботира и чувството за безсилие се връща насила дори след видим напредък? Отговорът не се крие във вашата воля или видимите ви действия, а в по-дълбок слой, скрито ниво на вашия ум, което все още се подчинява на стара заповед. Мнозина вярват, че за да промените тялото си, първо трябва да промените поведението си. Хранете се по-добре, спете по-добре, имайте по-дисциплинирано ежедневие. Всичко това е важно, но има недостатък.

Той произтича от идеята, че съзнателният ум контролира всичко, което рядко е така. Голяма част от вашата физическа реалност – вашето тяло, вашите навици, вашите емоционални реакции, се управлява от подсъзнанието. То е като почва, в която семената на мисълта са били заровени отдавна. Не е достатъчно да искате промяна. Трябва да идентифицирате какво се крие зад това желание. Колко пъти сте се захващали с нещо ново, започвали сте с пълна енергия, а се връщате към същите модели? Това не е слабост; това е подсъзнателно повторение. Докато не получите достъп до този слой ще продължите да саботирате собствените си постижения, сякаш нещо невидимо ви дърпа обратно към стара версия. Как да получите достъп до подсъзнанието? Отговорът не е повече информация, а по-голяма осъзнатост.

Първата стъпка към трансформиране на скритото е да го направите видимо. Това изисква внимание, способно да наблюдава мислите ви, сякаш гледате филм, без осъждане, без да се опитвате да ги поправите. Можете ли да наблюдавате мислите, които ви идват на ум, когато се събудите? Можете ли да забележите първото чувство, което възниква, когато отворите очи? Можете ли да разберете как реагирате, когато направите грешка, когато някой ви критикува или когато нещо се обърка? Тези малки отговори разкриват несъзнателния сценарий, който все още съществува. Вашето тяло, точно в този момент, рефлекторно се подчинява на ума колкото по-несъзнателен е моделът, толкова по-автоматично става физическото поведение. Ако умът ви вярва, че сте слаби, тялото ви започва да генерира симптоми на слабост. Ако вярва, че е болно, той показва предупредителни знаци. Ако вярва, че е неспособно на промяна, то парализира действията си, блокира енергията си, затваря вратата. Това важи и в обратен ред.

Когато нова мисъл е подкрепена от емоционална интензивност, постоянно повторение и истинска вяра, тя започва да препрограмира не само подсъзнанието, но и собственото вибрационно поле на тялото. Това не е теория; това е физиология. Невронауката е потвърдила, че повтарящите се мисли образуват невронни връзки. Тези връзки образуват информационни пътища. Колкото повече повтаряте нещо, толкова по-силен става този път. Тялото, от своя страна, регулира своята биохимия, стойка, хормони, имунна система според тези пътища. Това, което постоянно мислите, се трансформира от тялото ви, както и от физическото ви функциониране.

Блаватска пише, че човек е спящ творец, чиито вътрешни думи се отразяват в тъканите, клетките и атомите, които изграждат плътта. За нея тялото е най-плътното проявление на духа, а всичко плътно е подчинено на фините планове. Какво означава това? Преди болестта да се появи в тялото, тя вече е съществувала в психическата сфера. Преди да може да се случи изцеление на физическо ниво, тя трябва да съществува като вибрационна реалност. Освобождението започва, когато спрете да се идентифицирате с вашите натоварващи мисли. Вие не сте това, което мислите, вие сте наблюдателят, а той има силата да избира. Изборът изисква яснота, яснотата изисква конфронтация. Тялото не се интересува от вашата духовна еволюция. Тялото иска да оцелее. Иска най-лесния, най-познатия път.

Когато наистина започнете да се променяте, тялото реагира, създавайки симптоми. Това създава умора и увеличава страха, защото интерпретира промяната като заплаха. Тази съпротива не е враг. Това е молба за потвърждение. Тялото пита: „Сигурен ли си, че искаш да се промениш? Наистина ли ще продължиш, дори и да се чувстваш така?“ Точно тук мнозина се отказват. Не се борете с това чувство. То си остава. Стойте настрана. Останете настоящи. Останете с новото мислене, дори когато всичко вътре във вас ви моли да се върнете назад. Запомнете, всяка мисъл има цикъл. То се ражда, укрепва и след това започва да разтваря старото.

В този процес всичко нерешено ще излезе на повърхността: стари емоции, забравени болки, пробиви. Ако не обърнете внимание, ще повярвате, че регресирате, въпреки, че всъщност се прочиствате. Защо мислите, че трябва да страдате, за да се промените? Откъде идва тази идея, че еволюцията изисква изключителна болка? Най-плашещото не е болката от промяната, а възможността винаги да сте имали силата и да не сте я използвали. Може би най-голямата болка е осъзнаването, че вие винаги сте били създателят на реалността. Това не е наказание, а свобода. Ако сте я създали, можете и да я отмените. Тя може да се върне, можете да я пренапишете. Не е нужно да сте мистик за това.

Трябва да присъствате. Представете си, че действате в съответствие с това, кой искате да станете. Замисляли ли сте се някога, че може би най-големият ви талант все още не се е родил, защото умът ви е твърде зает да подсилва стари вярвания? Колко възможности са останали незабелязани, защото вибрацията ви е била някъде другаде? Обръщайте внимание на това как се чувствате, когато мислите за нещо ново. Какво прави тялото ви, когато казвате фразата „Променям се“. То се отпуска, съпротивлява се. Опитва се да ви убеди, че това са глупости. Това е знак.

Тялото реагира. Продължете този диалог с него, докато новата мисъл стане естествена, докато вече не е само опит, а реалност. Блаватска казва, че истинската сила се крие в овладяването на собственото ви ментално поле, защото който контролира ума, контролира света. Първият  свят, който трябва да контролира, е вашето собствено тяло, вашата собствена енергия, вашата собствена вибрация. Реалността, която преживявате сега – тялото ви, енергията ви, резултатите ви, са отражение на потенциал, който никога не е бил активиран. Това, което ще видите сега, не е просто идея, а промяна на парадигмата. Това е моментът, в който умът докосва материята с такава сила, че тялото е принудено да се поддаде.

Това трябва да се промени, трябва да се синхронизира. Когато една мисъл се задържи с яснота, емоция и последователност, тя започва да оформя тялото. Това не е метафора; това е измерим процес. Д-р Джо Спенза, световноизвестен невролог и изследовател, документирал няколко клинични случая, при които пациенти са успели да обърнат физически заболявания само чрез последователна практика на умствена визуализация, насочена медитация, промяна на вътрешните модели. Той демонстрира как мозъчната активност се променя напълно при хора, които повтарят определени ментални утвърждения само в продължение на няколко седмици. Области, свързани с изцелението, имунната система и емоционалната саморегулация, се активират с удивителна интензивност.

Не само умът, и физическото тяло реагира. Нивата на имуноглобулин А, един от основните маркери на защитата на тялото, се увеличават 50% само за три дни практика. Тялото става по-устойчиво, балансирано чрез съзнателно организирани мисли. Тялото не е статично. То слуша, адаптира се. С всяка продължителна мисъл, всяка изпитана емоция, всяко тихо повторение тялото регистрира, адаптира се и се трансформира. Това, което днес изглежда като постоянни физически характеристики умора, болка, алергии, храносмилателни проблеми, липса на енергия може да не е телесен проблем, а отражение на лошо структуриран вътрешен разказ. Говорите ли с тялото си, не символично, а по реален начин?

Автономната нервна система, отговорна за телесните функции като дишане, сърдечен ритъм, храносмилане, реагира на стимулите на пълно осъзнаване. Вашата поза, дишане, начинът, по който сърцето ви бие, могат да бъдат регулирани от състояние на присъствие. Помислете, какво се случва с тялото ви, когато получите лоши новини? Стомахът ви се свива, гърдите ви се стягат, ръцете се потят, дишането се променя. Всичко това се случва за секунди, заради една мисъл. Какво се случва с тялото ви, когато таите едни и същи негативни мисли всеки ден в продължение на месеци, години, десетилетия.

Представете си какво би могло да се случи, ако вместо това започнете да мислите за силна мисъл, която вибрира в съответствие с вашето здраве, вашата сила, вашето изцеление. Не само за един ден, а всеки ден. Следвайте идеята, че се прераждате, че усещате с цялото си тяло как енергията ви се увеличава, че клетките ви се връщат в баланс, че тялото ви получава нови житейски инструкции. Умът е архитектът на формата, а тялото е глината, която я оформя. За нея чистата мисъл, подсилена от воля, е творческа сила, толкова мощна, колкото светлината или звука. Това не е духовна метафора, а вибрационна реалност.

Мисълта, заредена с намерение и емоция, се превръща в поле. То е това, което има значение. Трансформацията на тялото никога не започва в плътта; тя започва в полето, а то се захранва от това, което мислите, чувствате и вярвате всеки ден. Създавайте вътрешна атмосфера, в която мисълта престава да бъде идея и се превръща в чистота. Тялото не реагира на това, което искате. То реагира на това, в което вярвате. Да вярваш означава да живееш в идеята, сякаш е реална. Дишате като здрав човек. Ходите като изцелен човек преодолял ограниченията.

За да обърнете физически модел първо трансформирайте вибрационния модел, който го поддържа. Спрете да подсилвате старата идея, да казвате, че сте уморени, че сте стари, че здравето ви е крехко, че енергията ви е ограничена, че тялото ви се разпада. Тези фрази не са невинни. Те са вибрационни договори. Имате право да промените договора. Той може да започне с изречение, образ, съзнателно вдишване. Тялото ви чака нова посока. Силата, която търсите външно във формули, методи, стратегии, е дремела във вас, чакайки подходящия момент да я активирате. Това не е амбициозна идея. Това е повратна точка, моментът, в който вярата престава да бъде просто теория и се превръща във вибрационна реалност, когато една мисъл се задържа с такъв фокус, с такава велика истина и такова велико присъствие, че придобива собствен живот.

Старото убеждение, се разпада като напукано старо огледало. На негово място се ражда нов образ, ненасилствен, непринуден, усещан. Какво се промени? Промени се вярата. Не сляпа вяра, изградена върху надежда, а активна вяра, родена от опит, решение и съвест, вяра, която се ражда, когато мисълта намери правилната емоция и е подкрепена от присъствие. Истинската лечебна сила не се крие в пасивната вяра, а в активното участие в процеса. Тялото се трансформира само когато умът спре да се съмнява, когато спреш да питаш дали е възможно и започнеш да утвърждаваш: „Това вече се случва.“ Как можете да поддържате това убеждение, когато всичко сякаш върви срещу вас, когато тялото ви все още боли, когато симптомите продължават, когато старата реалност продължава да се проявява? Отговорът се крие в това как тренирате вниманието си.

Умът, по самата си природа, винаги ще търси това, което потвърждава доминиращото му убеждение. Ако убеждението ви все още е фокусирано върху болка, липса или слабост, умът ще намери признаци, които го оправдават. Започнете ли да култивирате ново състояние, дори и първоначално да изглежда крехко, вниманието започва да се преквалифицира. Това е ретикуларната активираща система на мозъка, неврологичен филтър, който избира от милиарди части информация това, което смятате за важно. Тренирането на вниманието ви е по-важно от опитите да контролирате резултатите.

Фокусирайте се върху малки победи, към по-дълбоко вдишване, момент на мир, малък прилив на енергия. поддържайки този фокус вие казвате на ума си: „Това е важно!“ Тогава умът започва да разширява това състояние, да прави видимо това, което е оставало незабелязано. Това, което мислите, чувствате, е синхронизирано, непрекъснато, тихо и присъстващо. Няма смисъл да казвате: „Добре съм.“ Докато всичко вътре крещи: „Не мога да го понеса повече.“ Този дисонанс вибрира по-мощно от всяко красиво твърдение. Това, което лекува, е говоренето. „Аз лекувам и усещам, дори леко, че това започва да се случва.“ Повтарям “ Доверие и подкрепа.“ Не само тялото се тренира, но и способността му да се поддържа в повдигнато състояние, дори когато всичко изглежда еднакво.

Блаватска казва, че хората проявяват истинска сила само когато се научат да наблюдават себе си без страх и се свързват с невидимите сили, които управляват творението. За нея вярата не е вяра без доказателства, а доказателство без съмнение. Това е вътрешна увереност, която предшества външното проявление. Тази увереност се ражда, когато започнете да гледате на света, хората и себе си по различен начин, когато умът ви спре да абсорбира плътни аспекти и започне да се фокусира върху финото, възвишеното, светлото. Това е вибрационен избор. Можете да погледнете трудна ситуация и да не видите нищо друго освен хаос. Можете да погледнете и да разберете, че има възможност за растеж, искане за промяна, ненаучен урок. Това променя всичко, защото вашето поле се измества. Където полето се измества, материята започва да реагира различно.

Точно както физическото тяло абсорбира хранителни вещества и елиминира токсините, умът трябва да се научи да абсорбира това, което е полезно и да освобождава това, което вече не е полезно. Това изисква бдителност, наблюдението изисква практика, а практиката изисква решителност. Трансформираща практика, която можете да възприемете, е да наблюдавате мислите си, сякаш сте страничен наблюдател на себе си. Когато се случи нещо лошо или когато се върне стара болка, запитайте се: „Каква мисъл повтарям в момента? Служи ли тази мисъл на това, което искам да стана или подсилва това, което искам да оставя след себе си?“ Този прост въпрос може да предотврати рецидиви. Циклите могат да бъдат съкратени.

Това може да ви попречи да се върнете към поддържането на вибрационното поле, което вече се опитвате да трансформирате, защото проблемът не е това, което ви спъва. Това е мисълта, която таите за него. Друг важен ключ е визуализацията, но не като свободен образ в ума ви. Истинската визуализация включва емоция, дишане, усещане в тялото ви за реалността, която искате да създадете. Ако искате да излекувате нещо, представяйте си, че вече сте го излекували. Почувствайте какво ще бъде тялото ви. Как бихте се движили, как бихте го казали, как бихте действали. Правете го детайлно, сякаш действително го живеете.

Това е препрограмиране. Тренирате енергийното си поле да вибрира на нова честота и с течение на времето тази честота става навик. Когато  нещо стане навик в ума, тялото започва да го възприема като реално. Това е тайната на всички дълбоко лечебни процеси. Първо чувстваш, после се превръщаш в нещо ново. Светът навън е просто забавено огледало на това, което си избрал да живееш в себе си. Помни избора, помни новото мислене. Помни тялото, което вече се трансформира. Помни душата, която се пробужда. Истинската вяра не е липсата на съмнение, а решението да продължиш дори с него. Това е способността да поддържаш светлината, дори когато тъмнината се опитва да се върне.

Това е ангажимент към нова версия на себе си. Не като фантазия, а като ежедневна, търпелива нова конструкция. Трябва да живеете в света с тази нова енергия, с това ново присъствие. Когато това се случи, цялата вселена ще започне да реагира по различен начин, защото най-накрая живеете както винаги. Няма връщане назад. Трансформирайте разбирането в практика, защото разбирането не е достатъчно. Не е достатъчно да бъдете емоционални, не е достатъчно да желаете. Трябва да живеете всеки ден така, както сте решили да се събудите.

Знанието, което не се превръща в действие, отслабва с времето. Затова много хора гледат, четат, размишляват, но не се променят, защото носят знанието като украшение, не като ръководство. Не това, което знаете, лекува, а това, което правите с това, което знаете. Започнете с най-простото. Умът търси големи революции, но душата знае, че промяната започва в малкото, в ежедневието, в тишината. Как да практикувате?

Първо. Изберете мисъл, която да задържите в продължение на 2 дни. Нека бъде истина и вибрира с това, което искате да станете. “В процес съм на изцеление. Енергията ми се обновява всеки ден. Тялото ми е силно и откликва на любовта ми към него.“ Пишете, повтаряйте, чувствайте. Вдишайте тази мисъл и когато възникне противоположна идея, замълчете и се върнете към избраното утвърждение.

Второ. Отделете фиксирано време от 10 минути на ден, за да практикувате присъствие без разсейване, без мобилен телефон. Само вие и вашето дишане. Повтаряйте избраната мисъл на себе си, визуализирайки я, сякаш вече е реалност. Представете си как реагира тялото ви. Почувствайте това като истинска истина. Запазете непоколебимостта на намерението си, дори ако умът ви се опитва да се съпротивлява.

Трето. Променете езика, който използвате, за да се опишете. Спрете да казвате: „Притеснявам се, уморен съм, болен съм.“ Тези изречения са затвори. Кажете: „Уча се да трансформирам това.“ Пренапишете вътрешния разказ с думи, които отварят пътища, а не блокират възможности.

Четвърто. Наблюдавайте средата, в която живеете. Обърнете внимание на думите, които чувате, на разговорите, в които участвате, на съдържанието, което консумирате. Всичко това влияе на вашата вибрация. Намалете шума, елиминирайте това, което ви разболява. Избирайте с кого да общувате, какво четете, какво гледате. Енергийното ви поле се нуждае от постоянно изчистване.

Пето. Създайте дневник за бъдещата реалност. Всеки ден в продължение на 3 минути пишете така, сякаш живеете живота, който искате. Не като фантазия, а като реалност в процес на създаване. Пишете в сегашно време. „Днес се събудих, чувствайки се зареден с енергия. Тялото ми отговори с енергия. Усетих яснота. Поех си дълбоко въздух. Животът тече.“ Тази практика тренира ума ви да разпознава новото като познато. Когато новото стане познато, то се проявява.

Шесто. Бъдете търпеливи, но не пасивни. Промяната отнема време, но изисква и действие. Не чакайте резултати, за да започнете да вярвате. Първо повярвайте. Резултатите ще дойдат като следствие от вашата последователност.

Седмо. Празнувайте всяко постижение, дори май-малкото. „Спах по-добре. Празнувах. Чувствах повече енергия. Благодаря.“ Всяка малка стъпка е победа по пътя към възстановяването. Този план е прост, но изисква присъствие. Присъствието идва само от ангажираност. Готови ли сте да се ангажирате? Готови ли сте да спрете да повтаряте старата история и да започнете да пишете нова?

Умът е тренируем, тялото е пластично, реалността е регулируема. Вие сте връзката между тези светове. Не чакайте да се почувствате готови. Този, който е готов, е този, който решава да започне с истински страх, дори със съмнения, дори с все още наранени части. Този, който решава да действа дори без гаранции, е готов. Може би това, което е липсвало досега, вече не е знание, а повече смелост.

Смелостта да се отнасяш с уважение към себе си, смелостта да говориш на тялото си с любов, смелостта да не се отказваш от себе си. Няма нужда да убеждавате никого, да обяснявате търсенето си, промяната си, вярата си. Тези, които вибрират различно, привличат онези, които са наясно с това. Който разпознава, се приближава. Ако в даден момент съмнението се върне, а това ще се случи, помнете, че полето реагира на това, което подкрепяте. Не това, от което се страхувате, а това, което държите с любов, постоянство и яснота, процъфтява.

Животът не чака. Той започва отново всеки път, когато кажете със сърцето си „Да“.

Източник:

https://www.youtube.com/watch?v=bEwrbXaKqOo

превод: Галя Йосифова